Кой да предположи, че Люк не бил чак толкова лош? Или го казвам само защото съм опиянена от аромата му? Нито едно от двете нямаше никакво значение за мен още от момента, в който ме прегърна здраво.
Чувствах се добре и защитена. Сякаш бяхме изградили стена, предпазваща ни от всичкото зло на света и никой нямаше сили да я разруши. За пръв път не изпитвах огромна вина след прегръдките му. Усмихнах се слабо на мислите си, след което го погледнах. Беше замислен. Усмивката ми се изпари, мига в който осъзнах, че вероятно мисли за Сиера.
-Какво ще стане сега?-попитах тихо все още сгушена и обгърната от топлината на тялото му.
-Не знам.
-Всичко ли ще си продължи по старо му?
-Не мисля. Ти искаш ли?
-Въпросът ти е глупав.
-И твоят на изостава. Разбира се, че някои неща вече ще бъдат различни, сладка! Щом накрая и двамата си признахме, че не сме си безразлични вече можем да бъдем повече от непознати, разменящи целувки.
-Забавен си.-изпуфтях недоволно.
Това ли бяхме до сега? Непознати разменящи целувки? Този не става дори за шегаджия.
-Ще бъдем любовници...-каза, след което последва малка целувка по устните.
-И ще продължиш да лъжеш сестра ми?
-Не точно. Ще продължим да я лъжем заедно.
-Не ми харесва плана ти.
-Имаш ли по-добър?-засмя се той.
-Нямаш ли някакъв план, който не включва лъжи и мамене на близки хора?
-Не.
-Защо ме караш да бъда лошата сестра?
-Ти не си лошата сестра.-оспори синеокото момче.-Сърцето си иска, каквото иска, принцесо.
-Трудно е, когато сърцето и разума не са на едно мнение.
-Тогава слушай сърцето си. То не би те подвело.
-Разумът има по-силни аргументи от сърцето.
-Тоест?
YOU ARE READING
Options/ Plan b
Fanfiction-Не е толкова трудно някой да се влюби в мен!-каза той, усмихвайки се слабо.- По-трудно им е да ме обичат. -Тогава защо правиш толкова трудно това да те обичат?-попитах разстроена от отговора му. -Свикнал съм с това да прецаквам нещата. Скоро и ти щ...
