Options/ Plan b

37

Дразнещата мелодия на телефона ми се разнесе наоколо, събуждайки ни. Изправих се полузаспала и се огледах наоколо в мрака, опитвайки се да си спомня къде бях.
Бързо забелязах светлината идваща от масичката до дивана и побързах да я спра преди Хари да се бе събудил, но уви беше късно.

-А-ало?

-Как е в къщата на къдравелкото? Спахте ли прегърнати или аз ви събудих?

Провлачените думи на Люк едва се застояваха за осмисляне в сънената ми глава. Беше пиян и няколко минути говореше пълни и несвързани глупости.

-Моля?-постарах се да не издавам с кого разговарям, защото не исках да се скарам с Хари или да създам известни пречки между нас.

-Прегръща ли те както аз правех? Докосна ли те? Целува ли те както само аз можех?!

-Извинете, мисля, че имате грешка...-

-Не, ти имаш грешка! Не трябваше да си при него.-извика.-Аз имам нужда от теб, не той! Ти си, шибано за мен! Ти си моя, принцесо, забрави ли?! Върни се веднага иначе ще стане лошо!

-Лека вечер и на вас!-отвърнах тихо и приключих разговора, изключвайки телефона си. Сърцето ми се сви.

Какво беше това?
Защо прави нещата толкова трудни? Нали всички искаха да се махна, тогава защо ми заповядва да се върна? Но защо си и мисли, че ще го направя? Твърдеше, че има нужда от мен, което вече е напълно абсурдно.
Той няма нужда от мен, сам го каза. Не смей да се заблуждаваш, Джулс! Пиян е и алкохола влияе на и без това засегнания му мозък.

-Хей?

-Хей...-измърморих аз самата все още сънена.-Извинявай, че те събудих.

-Всичко е наред.-отвърна с дрезгавия си глас, от когото направо настръхнах.-Кой беше?

-Никой...никой важен от банката се обаждат, за да съобщят за оферти и...Да.

Беше очевидно, че го лъжех, но нямаше от къде да знам, че Люк ще тръгне да ми звъни по това време, пиян до козирката.
Погледнах малкото часовниче поставено върху нощното шкафче и осъзнах, че бе четири сутринта. Няма как да се измъкна, за да отида да говоря с него. Нито да го извикам тук. Какво да направя?
Може би не трябва да правя нищо. Какво като се е напил и е решил да ми се обади?! Аз не съм важната или специалната, защо да се притеснявам за него?! Сиера му е жена и нека сама да си го утешава. Върнах се обратно върху голямото легло и се пъхнах под чаршафите. Дано не ме очаква поредната безсънна нощ заради него.

-Не знаех, че банките се обаждат на клиентите си по това време.-чух го да казва, оставяйки ме да си глътна граматиката. Знаеше, че го лъжа. Вероятно се ядоса или разочарова от мен. Още е първата вечер и ще си навлека проблеми. Може би Сиера беше права. Проклета съм.

-Аз..-

-С риск да прозвучи глупаво и наивно, не ти се сърдя. Но не харесвам лъжите и не обичам да ги толерирам, особено от най-близките.

-Извинявай...-сведох глава виновно и запазих кратко мълчание. Чувствах се като малко дете, което току-що бе хванато да извършва беля.-И аз не искам да те лъжа, Хари. Аз също не харесвам лъжите, но някои неща...Прекалено е рано, за да разговаряме за тях.

-Стига да имаш намерението, да ми разкажеш все някога, аз ще чакам и няма да задавам въпроси. Но не си мисли, че ако лъжеш нещата ще се наредят.

-Не си го мисля!

-Само казвам...

Нямаше как да стане по-зле, нали? Всичко вървеше наред, но не! Люк трябваше да се намеси и да провали всичко. Защо ми звъни, защо ме търси?! Нали той искаше най-много от всички да изчезна?! Защо не ме оставя да си тръгна...