Options/ Plan b

39

Бях изнервена за вечерята с нашите, докато Хари не издаваше дори и признак на притеснение. Толкова е спокоен в някои ситуации, че дори аз самата не мога да повярвам въпреки че го виждам. В момента пътувахме към вкъщи...към къщата на нашите.

-Не разбирам защо си притеснена, мъниче?

-Нямахме голяма възможност да говорим с тях за брака ни и мисля, че ще ни приклещят, за да го обсъдим. Не искам да те правя свидетел на това как ми четат лекции.

-Не разбирам. Нали така и иначе щяхме да се оженим, какво значение има кога щеше да се случи?

Той наистина ли не разбираше нищо?

-Ти си голям, Хари. Сам контролираш живота си, докато аз просто съществувам и позволявам на останалите да поемат контрол над него, под предтекст, че аз самата не мога да го контролирам.

-Ти също не си малка вече, Джулс.-изсумтя.-Доколкото помня за този брак изискваха и твоето съгласие, нали? Не мисля, че осъзнаваш до колко голяма степен сама си влияеш над нето.

Мисля, че Хари се раздразни от думите ми, но се постара да не го показва. Нещо грешно ли казах или той решава да свързва всичко с брака ни?

-Моето мнение нямаше особено голямо значение...

-Щом си мислиш, че е така, защо тогава изискваха мнението ти? Какъв беше смисъла?

-Направиха го, само защото знаеха, че нямаше да откажа заради случилото се.

-Какво се е случило?

Ококорих очи, осъзнавайки какво казах току-що. Не мога да му призная нищо на този етап. Сега как трябва да замажа положението? Все още не бях попадала в такава ситуация, че с Хари да се скараме. Не знам как би реагирал и какво ще направи, а и не искам, когато пристигнем при нашите напрежението да се личи от километри.

-Нищо, аз...имах в предвид...че  предложението за брак малко промени нещата...и да.

Откакто не ми се налага да се измъквам заради Люк съм изгубила тренинг с лъжите. И като стана дума за него, дали ще бъде там? Надявам се да си е у дома, при майка му и брат му, но жестоко се съмнявах. Той обожава да съсипва всичко до което се докосна.

-Разбира се...

-Какво значи това?-попитах аз, също започвайки да се изнервям.

-Нищо...Ще водим този разгор някой друг път.

Обикновено бих спорила дълго, но вече бяхме пристигнали и както казах не искам да оставям голямо напрежение по между ни. След като слязох от колата, а Хари отиде да паркира се насочих към къщата. Смятах да го изчакам пред вратата, но там ме очакваше изненада. Не особено приятна изненада.

-Джулс...-проблясъка в очите му, накараха сърцето ми да замре. Сякаш пред мен стоеше онзи Люк, който споделяше с мен и изглеждаше ужасно уязвим от най-малкото нещо.-Ти се върна?

-Не се връщам и нямам подобни намерения.-отговорих му и свих несигурно ръце пред гърдите си. Исках да изглеждам уверена и щастлива. Сякаш съм направила нещо, което коренно е променило живота ми към по-добро. А не бях ли?

-Явно все още мислиш за глупостите, които ти наговорих онази нощ. Искам да знаеш, че наистина съжалявам и не мислех нищо от това, което казах.

-Ти ме нарече златотърсачка и използвачка, а ти беше този, който си играеше с мен.-припомних му думите, които не бих могла да забравя скоро.

-Исках само да бъдеш щастлива.

-Що за извратено щастие е това? Накара ме да напусна дома си! Но не знам защо твърдиш, че е било за мое добро. Вие искахте това. Вие, а не аз.

-Мислих за теб и мисълта, че той ще те притежава...

-Той не ме притежава! Нито ти! Аз не съм нечия собственост, а човек, Люк!

-Исках само и единствено да бъдеш щастлива, получавайки каквото заслужаваш, но дори това не успях да постигна.

-Вече съм щастлива с Хари.-отвърнах му уверено, колкото и да не желаех аз да бъда причина за загубата на блясъка в сините му очи.

-Лъжеш ме. Нали? Той не те познава, Джулс! Не знае нищо за теб!

-А ти знаеш ли?!

-Принцесо...

-Не искам повече да ми звъниш, нито да ме търсиш!

-Не...

Защо не?
Искаше толкова отчаяно да се махна, но така и не понечи да пусне ръката ми. Казваше ми да си вървя и тъкмо когато се осмелявах да направя първата крачка, той ме връщаше назад.
Защо?

-Защо не ме оставяш на мира?-попитах тихо.

Стараех се да давам всичко от себе си, за да го държа настрана от ума и живота си, докато той се опитва да влезе отново в него с гръм и трясък въпреки че сам пожела да излезе от него.

-Не мога, принцесо.

"Принцеса."
Нещо, което никога няма да бъда за него.