Options/ Plan b

51

Приятелите на Хари бяха много добри и забавни. Разбирах защо ги наричаше част от семейството си. Допълваха се заедно.
Бях помолила Хари да ми разкаже нещо за тях и вече от четиридесет и три минути не млъква. Толкова е сладък, когато говори толкова разпалено за нещо или някого.

-Значи се познавате толкова отдавна?

-Да. Те бяха моето семейство и подкрепа през целия ми живот.

-Бяха?

-Да, бяха. Сега си имам теб.-усмихнах се и изненадващо и за двама ни го целунах.-По-полека, мъниче.

-Извинявай...-сведох засрамено глава, а той внимателно ме притегли върху гърдите си.

-Няма причина да се извиняваш за нещо толкова прекрасно. С удоволствие искам още, но ако продължаваш така ще изгубя контрол и накрая няма да излезем от вкъщи.

-Хари...

Чувствах се толкова глупаво. Всяка негова дума събуждаше пеперудите в стомаха ми и ме караше да се изчервявам. Беше толкова нереално. Сякаш летя в облаците. Толкова високо и свободно. Нима това е било да си истински щастлив?

-Защо си толкова срамежлива, мъниче?  Не е като да не сме...

-Хари!-изписках, забивайки глава във врата му. Действието ми предизвика ужасно сладък смях от негова страна, което предизвика хиляди малки и приятни потръпвания из цялото ми тяло. Господи, с какво го заслужих? Може би най-накрая бях възнаградена за всички препятствия, през които преминах? И дори щастието ми да беше над всичко в този момент, някои неща не се променяха.-Иска ми се тази вечер да си останем вкъщи.- Отново бяхме поканени на семейна вечеря този път у семейство Стайлс и дори да звучеше несправедливо относно неговите близки, аз никак не исках да присъстваме на нея. Вече звучи и егоистично. Хари търпи близките ми и все някак пак успява да бъде мил, и грижовен към мен, докато аз го държа на страна от всички.

-Тогава ще останем.

-Поканени сме на вечеря у майка ти ако случайно си забравил.-отвърнах.

-Помня, но ако наистина не искаш да излизаме днес можем да си останем у дома. Можем да си пуснем филм, ще си приготвим храна и ще се гушкаме, докато заспим.

Защо трябваше да звучи толкова изкусително?!

-Много бих искала.-измърморих.-Но ще отидем, не искам майка ти да се разсърди. Ако не присъстваме, след като тя самата лично ни покани, ще изглежда така сякаш не я уважаваме достатъчно, а аз не искам това. Сякаш постоянно те държа под наблюдение и не ти разрешавам да се срещаш с близките си.

-Знаеш, че няма нищо подобно, нали? Никой не го мисли!

-Не е късно да започнат.

-Мъниче, не трябва да се притесняваш за такива неща. Майка ми не би се разсърдила за подобно нещо, ще ни разбере. А и също така никой не си мисли, че ме държиш из късо. Аз сам реших да стоя на страна от останалите.

-Заради мен ли?

-Донякъде.

-Тоест?

-Ще ти споделя, но не го използвай срещу мен, моля те!-каза тихо и ме притисна към гърдите си силно, доближавайки устните си до ухото ми.-Не мога да ти се наситя!

Изкикотих се и поставих малка целувка върху бузата му. Беше твърде хубаво, за да е истина.

Настъпи кратка и приятна тишина. Бях се отпуснала спокойно в прегръдката му и ужасно щастлива, че имам този човек до себе си. Това е всичко, за което някога съм си мечтала, та дори е и по-хубаво. Толкова е нереално, измислено, сякаш се намирам в напълно различен свят. Един много по-щастлив за мен свят.

-Обичам те...-прошепнах несъзнателно. Колкото и странно да се почувствах очаквах реакция от негова страна или поне отговор. Когато не чух нищо се осмелих да вдигна глава и да го погледна. Отново нищо.
Поставих обратно глава върху гърдите му, претендирайки че нищо от това не се е случило. Предпочитам да вярвам, че е прекалено изненадан пред това, че не изпитва същото.
Твърде рано е да изпитваш каквото и да е било, Джулс!