Options/ Plan b

48

Измина седмица от онази проклета вечеря. Хари все още се държеше малко отдръпнато и претендираше, че има нужда от време. Но също така и не спираше да намеква някои неща. Разпитваше ме за Люк, затова какъв човек е бил.
Как можех да отговарям на въпросите му, като дори аз самата едва го познавах наистина.

-Как се отнасяше с теб, докато живяхте под един покрив? -попита уж небрежно, пъхайки привлекателно един морков в устата си.

-Нормално? Аз...Не разбирам защо ме разпитваш за него. Нали не искаше да го обсъждаме?

-Просто съм любопитен...-въздъхна, започвайки да реже умело другия морков, който ни бе необходим за супата, която приготвяхме. Помолих го да приготвим вечерята си заедно и някак си успях да го убедя, но не очаквах да задава толкова въпроси.-Спомням си, че имаше нещо, което искаше да скриеш от мен...

-Не съм искала да крия нищо от теб!-прекъснах го.-...Казах ти, че не съм готова да ти споделя все още, а това не значи че никога няма да ти кажа.

Прибрах използваните продукти в шкафа и в същия момент Хари застана плътно зад мен, притискайки ме внимателно към плота. Затаих дъх, доста изненадана от действията му. Главата му се наведе леко към мен, очите му отчаяно търсеха моите, а езика му плавно премина по устните му, навлажнявайки ли ги. Да ме целуне ли иска?

-Кога смяташ да ми споделиш?-прошепна опасно близо до устните ми. За момент се разсеях и въпроса излетя далеч извън съзнанието ми, затова се наложи да го повтори два пъти. И въпреки това в съзнанието ми нямаше нищо друго освен зелените му очи и плътните му устни.-Джулс?

-Чувствам се малко притисната...-отвърнах смутено и извърнах поглед.

-...Извинявай.-измърмори притеснено и се отдръпна, излизайки от личното ми пространство.-Не исках да те карам, да се чувстваш така. Не знам защо го направих, наистина.

-Всичко е наред, Хари.

-Не съм сигурен, че е наред.-измърмори и продължи с рязането на зеленчуци.

-Защо толкова искаш да знаеш за нещата случили се преди?-поинтересувах се аз.

-Не знам. Предполагам, че искам да знам с какво си имам работа.

-Какво значи това?

-Искам да знам някои неща, които са ти повлияли до толкова, че да се омъжиш за първия срещнат.

Имам чувството, че сам наказва себе си, като се нарича  'първия срещнат'.

-Опитвам се да забравя за тези 'неща' ако не си наясно.

-Но защо?

-Не бях много добър човек тогава, Хари. Допуснах някои грешки, за които вероятно ще си плащам цял живот...

Сестра ми е злопаметна и най-вероятно цял живот ще се натъквам демонстративно на щастието им с първото момче, влязло дълбоко под кожата ми. Изгубих я като човек, на чието рамо мога да поплача. Родителите ми са щастливи от факта, че се омъжих доброволно за човека, който ми бяха отредили и освободих стаята си за внучето им, а най-хубавото е че малката им дъщеричка, имаща зъб на голямата, повече няма да страда заради нея. Но ето я и черешката на тортата! Люк се оттърва от мен, единственото му препятствие по пътя към Сиера и семейното им щастие. Всички се оттърваха от мен и са щастливи, а аз излизам като черната овца на семейството. Сърцето ми бе разбито и захвърлено, а на всичко отгоре загубих и опората в живота си. Грешно ли е, че искам да забравя всичко това?

-Не искам да знам какво се е случвало преди, за да те съдя и натъжавам! Искам да знам причината за тъгата ти, мъниче.

Мъниче?

-Ако ти кажа и ти ще ме намразиш.-прошепнах, а очите ми малко по малко започваха да се пълнят със сълзи, сещайки се за всички онези пъти, когато Люк ме залъгваше, че би останал до мен вечно, но накрая просто ме предаде.

-Не бих могъл да те намразя.-отвърна спокойно и внимателно се доближи към мен. Хвана ръката ми, придърпвайки ме към себе си и обвивайки ме с ръцете си. Облегнах глава върху рамото му и потънах в размисли.

Все някога той трябва да научи. Не мога да го крия от него цял живот, нали?

-Обещаваш ли, че ако ти разкажа всичко, ти няма да ме изоставиш и няма да промениш държанието си към мен?

-Обещавам.

-Моля те, отговори ми честно! От няколко дни забелязавам отдръпване от твоя страна, което ти наричаше 'имам нужда от време'. Ако наистина ми имаш доверие и донякъде ме обичаш поне малко не би имал нужда от повече време.

-Не давам често обещания, мъниче.

Това трябваше ли да ме накара да се почувствам специална или да се чувствам по-добре? Каквото и да е, няма значение. Време бе да залея и Хари с мръсотията, която едва ли някога ще успея да измия от душата си.