За пръв път стъпвах в дома на Хари. Не знам защо този човек наричаше дома си апартамент, докато тази сграда си беше цяла къща за мен. Първият етаж бе комбиниран хол с кухня и цялата част на хола бе остъклена, което придаваше красива гледка навън. Нямаше нужда от картини, тук двора си бе достатъчна красота.
Имаше голяма камина, която бе запалена и отопляваше етажа. Около нея бяха закачени снимки на съпруга ми със семейството си, но нямах достатъчно време да ги огледам тъй като ми беше неудобно да се взирам навсякъде, докато той носеше сака ми към стълбите, насочващи ни към втория етаж.
-Горния етаж използвам, от време на време, като офис. Понякога, когато се чувствам добре и реша да си почина, си нося работа вкъщи. Не е кой знае какво...-обясни той, след което отвори вратата със свободната си ръка, правейки ми място да вляза.- Вторият етаж е само една голяма стая, а именно спалнята ни. Има доста свободно място в гардероба, както и в чекмеджетата. Можеш да си подредиш нещата така както ти харесва, няма никакъв проблем.
-Благодаря ти...-усмихнах се благодарна за цялата му дружелюбност, въпреки факта, че се натрапих по подобен начин.-Наистина съжалявам, че ще се наложи да делиш стаята си с мен, не съм искала да те тревожа...-
-Не говори така!-прекъсна ме.-Нашата стая! Това вече е нашият дом, Джулс.
-Нямаш си и на представа, колко съм ти задължена за всичко.
-Не си ми задължена за нищо. Вече си моя съпруга и ти го дължа. Заслужаваш най-доброто, мъниче!
Прехапах силно устни, в опит да скрия идиотската усмивка, която искаше да изгрее на лицето ми.
Мъниче.
-Това е банята и ако искаш можеш да си вземеш душ. Бъди спокойна, разполагай се удобно. Имам малко работа горе и ще ми отнеме около час, за да я приключа. Не се притеснявай, няма да те безпокоя.
-Благодаря..-
-Моля те, спри да го повтаряш, защото имам чувството, че ти е крайно неловко да водиш разговор с мен. От както сме пристигнали това е единственото което казваш.
-Просто исках да знаеш, че оценявам всичко, което правиш за мен.
-Радвам се да го чуя, а сега се разполагай.-отвърна, след което излезе, оставяйки ме сама в непознатата за мен стая.
YOU ARE READING
Options/ Plan b
Fanfiction-Не е толкова трудно някой да се влюби в мен!-каза той, усмихвайки се слабо.- По-трудно им е да ме обичат. -Тогава защо правиш толкова трудно това да те обичат?-попитах разстроена от отговора му. -Свикнал съм с това да прецаквам нещата. Скоро и ти щ...
