Options/ Plan b

58

Минаваше два часа сутринта, а аз все още не можех да се успокоя. Хари шеташе из къщата от петнадесет минути и вече сериозно започвах да се плаша. След още няколко минутки съпруга ми се завърна в спалнята с видимо облекчена физиономия, крещяща че не е открил никого.

-Къщата е празна.

-Невъзможно!-възкликнах.-Казвам ти, че го видях!

-Мъниче, претърсих цялата къща и не видях никого. Може би просто ти се е въобразило. Изморена си и това ти се отразява.

-Хари, видях го! Сигурна съм! Беше застанал срещу спалнята и ни наблюдаваше...

-Джулс, скъпа! Няма никой друг освен нас в цялата къща. Проверих, успокой се.-отвърна и ме прегърна, за да ме успокои. Не мисля, че нещо би могло да ме успокои точно сега. Ръцете ми треперят видимо, а пулсът ми е толкова учестен, че чак се чудя как все още сърцето ми не е излетяло извън гръдния ми кош. И въпреки това, не мога да се успокоя. Знам какво видях.-Може би си заспала за кратко и...

-Не сънувах!-прекъснах го.-Защо не ми вярваш?

Бях толкова изморена заради недостига на сън и въпреки това отказвах да повярвам, че видяното от мен, от преди минути не се е случило. Дори и да съм била полузаспала, знам че имаше някого в стаята.

-Малко е странно да се промъкне в къщата ни по това време на нощта, за да ни наблюдава.

-Не си измислям! Имаше някой в стаята ни...

-Може да е бил някой крадец.-предположи, придвижвайки ръката си по дължината на гърба ми, за да ме успокои.-Когато те е видял се е изплашил и е избягал. Не съм се оглеждал дали нещо липсва.

-Мисля, че беше Люк.-въздъхнах. Не бих могла да сбъркам точно него, но как мога да си обясня видяното? Да не би нарочно да бе счупил вратата ни онази вечер, за да идва тайно вкъщи и да ни наблюдава? Това звучи ужасно глупаво и зловещо дори и в главата ми.

-Който и да е бил, бъди спокойна, защото вече го няма.

-Страх ме е.-прошепнах. Имах чувството, че участвам в един от онези страшни филми, в които главните герои биват наблюдавани в собствената си къща. Трябва да забраним страшните филми в тази къща.

-Няма от какво да се боиш, мъниче. Аз съм тук и ще те пазя.

-А кой ще пази теб?

-Ще му мислим, когато ножа опре до кокала.-пошегува се. Как може да пръска ужасния си хумор в такъв момент?-Но не се притеснявай, каквото и да става няма да позволя нещо да ти се случи.

-И въпреки това, не мисля, че тази вечер ще успея да заспя.

-Искаш ли да си пуснем филм? Ще ни разсея.

-Не си ли изморен?

-Това няма значение сега.

-Хари, работиш много напоследък и се натоварваш достатъчно, за да ти отнемам и съня. Защо го правиш?

-Не ми е проблем. Искам да остана с теб до сутринта, за да ти покажа, че няма от какво да се страхуваш, Джулс.

-Не искам да те лишавам от необходимата ти почивка.-промърморих, сгушвайки се отново в брюнета.-Ще бъдеш още по-изморен на сутринта заради липсата на сън. Заради мен.

-Не точно, мъниче. Струва си да будуваш за някои хора...