Options/ Plan b

5

Бях на прага да забравя за русокосия измамник и случката в стаята на сестра ми, когато Сиера реши да направи парти с приятелите си у дома.
Всичко беше наред.
Имаше голям шанс той да не се появи.
Успокоявах се така, докато не го видях настанил се удобно върху нашият диван с цигара в ръка и заобиколен от останалите приятели на сестра ми.

-О, хей, Джулс!-каза той, усмихвайки се широко. Прекара език по долната си устна, примамливо, побутвайки пиърсинга си. Сиера погледна към мен, с не особено голяма радост, а след това върна погледа си обратно към гаджето си.

Господи!
Тази ситуация ме напрягаше.

-Здравей и на теб, синеочко!-отвърнах на подобието му на поздрав, също усмихвайки се леко.

Кога научи името ми, за се обръща към мен така?

Оставих пликовете със снакс, които носех в ръцете си и всячески се опитвах да не поглеждам конкретно към Люк.

Той не трябваше да е тук.

Върнах се обратно в кухнята, веднага щом музиката се разнесе из хола ни. Мисля, че бях излишна на това подобие на парти.
Настаних се върху един от столовете, грабвайки в ръка телефона си.
Планувах да разгледам социалните си мрежи, но плановете ми бързо бяха прекратени.

Някой постави ръцете си върху кръста ми, стряскайки ме. Малък вик излезе от устните ми и моментна, в който забелязах притеснената усмивка на Люк, се притесних, че е възможно някой друг да ме е чул.

Изправих се бързо и се отдръпнах от ръцете му.

-Искаш ли нещо?-попитах го аз до колкото мога учтиво.

-Освен теб ли?-намигна ми.

-Нещо възможно, скъпи.-намигнах му обратно.

-Онази вечер не говореше така.

Думите му до някъде оставиха устата ми отворена. Той сериозно ли?!

-Какво изобщо правиш в къщата ми?-попитах го раздразнена до някаква степен. Не мисля, че той имаше някакво право да ме съди за това, което съм направила аз преди да знам, че е гадже на сестра ми.

-Сиера ме покани и реших да се съглася.-оправда се.- Дойдох дори по-рано, но...

-Дори не те бях видяла ако това си мислиш.

-Искаше да ме видиш ли?-подсмихна се той, започвайки да скъсява дистанцията между нас. Отстъпвах назад, докато не се опрях в близкия шкаф.

Усеща как може да взима целия контрол над мен и това ме изнервяше още повече.
Не трябваше да бъдем толкова близо.
Някой можеше да ни види.

-Напоследък доста мисля за теб. Не мога да те изкарам от ума си. Едва заспивах, защото ти не спираше да се разхождаш из него.

-Аз си спах добре!-казах, минавайки в страни от него.

-Мислиш ли, че можеш да ми избягаш, Джулс?- засмя се сладко, отново доближавайки се към мен.

-Най-добре ще бъде ако стоиш на разстояние от мен.

-Мислиш ли, че мога? Когато дойда тук, за да бъда с гаджето си, ти минаваш наоколо и приковаваш погледа ми. И да искам не мога да държа ръцете си далеч от теб.

-Съжалявам, но ще ти се наложи!-измърморих набързо, правейки опит да се измъкна се от кухнята.
Опита ми се оказа неуспешен, щом той обви ръката си около кръста ми, спирайки действията ми.

-Мислех, че имам опции за избор.-прошепна в ухото ми.

-Имаш една и това е сестра ми...-едва бях довършила изречението си, когато така мечтаните му устни се забиха в моите. Изпаднах в шок, дори за секунди му отвърнах, но веднага щом се съвзех го отблъснах. -Спри!

-Не ти ли харесва, Джулс?-попита с вече дрезгавият си глас.

-Това няма никакво значение. Стегни се, Люк, или ще кажа на сестра ми! -заплаших го, този път успявайки да се измъкна от капана на ръцете му. Дори и за секунда да бях зърнала сините му очи, беше достатъчна , за да усетя силното недоволството в тях. И аз го изпитвах, но не ставаше така.

Люк не беше опция.

А това трябва да спре, колкото и да не исках.