Options/ Plan b

61

Силна болка се разнасяше из целия ми гръб чак до врата. Главата ми пулсираше, а ръцете ми бяха изтръпнали. Какво се случваше с мен?
Отворих бавно очи и отново ги затворих заради светлината, която ги дразнеше.

-Люк?-премигнах няколко пъти, опитвайки се да фокусирам добре човека застанал отсреща ми.

-Как спа, скъпа?

-Къде съм?-измърморих все още доста замаяна. Когато се съвзех разбрах, че се намирам в средата на хола на онзи апартамент, а аз бях завързана за стол с въжета. Какво, по дяволите?-Какво става? -попитах, но не получих отговор.-Люк!? Защо съм завързана?!

-Спокойно, няма да те нараня...-отвърна плашещо спокойно, докато отместваше кичур коса от лицето ми. Не разбирам, какво се случваше?

-Защо съм завързана?

-За да не избягаш.-каза, сякаш бе най-очевидното нещо на този свят.

-Плашиш ме!

-Няма от какво да се боиш. Освен ако...не ме ядосаш с нещо. Познавам буйния ти характер.

-Ти май съвсем полудя, мамка му! Отвържи ме, веднага!

-Не си в състояние да ме командваш.

-Люк, говоря сериозно!-изписках нервно. Огледах се из стаята и когато се натъкнах на часовника осъзнах, че бях тук от повече от пет часа. Хари сигурно се е побъркал.-Вероятно вече ме търсят.

-Спокойно, тук няма да те намерят, любов.-прошепна.-Няма да ни хванат.

-Какво говориш, мамка му?!

-Ще бъдем заедно, Джулс!

-Ти си луд!-отвърнах, поемайки си дълбоко въздух.-Помощ! Помогнете ми! Помощ!-след по-малко от минута ръката му се озова пред устата ми, заглушавайки виковете ми.

-Застана на грешната страна, сладка!

-Ти побърка ли се?!-извиках и за пореден път направих опит да се измъкна от проклетото въже, увито около тялото ми. Адреналина в мен се бе покачил до такава степен, че вече сама усещах и чувах колко силно бие сърцето ми, а освен това получавах и още по-силно главоболие.

-Да, побърках се!-извика обратно, стряскайки ме. Замълчах за кратко и единственият шум в стаята идваше от неудържимите ми хлипове. Имах чувството, че ще се задуша от проклетите въжета или преди това щях да се удавя в сълзите си. Макар и двете да ми се струваха по-безопасни от компанията на извратеното, побъркано момче.-Аз те обикнах, поверих ти сърцето си, доверих ти се! Ти се подигра с мен, направи ме на глупак!

-Аз ли се подиграх с теб?! И как? Не беше ли ти, този който ме разиграваше толкова време и постоянно заставаше на чужда страна?! Не беше ли ти, този който ме изгони от собствената ми къща, разбивайки сърцето ми?! Аз бях глупачката, че въпреки всичко, което ми причини, продължаваше да ми пука дори и малко за теб!-преди да бях успяла, да кажа още нещо силна плесница бе стоварена отгоре ми, заради която почти не паднах заедно със стола, на който бях завързана. Бузата ми пареше и болката малко по малко се заменяше от изтръпване, а сълзите ми не помагаха с нищо. Той наистина ли ме удари?

-Не ме гледай така! Ти ме принуди да го направя, ти! Ако не се беше инатила толкова щях да оправя нещата, щях да се боря за теб, да избягаме!

-Нямаше да постигнем нищо като избягаме! Спри да мислиш бягството за решение на проклетите си проблеми! Защо не го разбереш?! Аз не съм за теб! Може би не ни е било отредено да бъдем заедно, не сме били един за друг!

-Ще станем!

-Не можеш да ме накараш, да те обикна на сила!-извиках с всичка сила, заради което последва още един шамар, който този път успя да ме събори заедно с дървената мебел.

-Не ме ли обичаш, Джулс?! Не ме ли обичаш?!-крещеше, обикаляйки като психопат покрай мен.

-Не...-изплаках едва, отново опитвайки да се измъкна от въжетата.

-Виждаш ли този пистолет, скъпа?-каза изведнъж, изваждайки оръжие от сака си. Сърцето ми спря за момент, а аз изгубих ума си.

-Люк, моля те, пусни ме!-проплаках изплашена до смърт. Той се засмя и поклати отрицателно глава, навеждайки се бавно към лицето ми, след което избърса с пръст някои бързо потекли сълзи, целувайки палеца си след това.

-Купих го заради теб! За да те пазя от онзи, но ти явно се пазиш сама по-добре и от мен! Но, скъпа, дори и да ме залъгваш с глупавите си оправдания за всичко, аз знам истината. Ти ме обичаш много силно.

-Не...-прошепнах.-...Аз обичам Хари, Люк. Негова съм! Отказах се от теб, още когато се омъжих за него. Разбери ме, за мен вече не съществуваш!

Едва говорех заради страха вцепенил тялото ми. Момчето до мен бавно надигна брадичката ми и ме принуди да го погледна в ледено сините очи, които до скоро толкова много обожавах. Сега не виждам нищо друго освен гняв и омраза в тях.

-Обичаш мен! Имам планове за нас, ще бъдем заедно завинаги, докато смъртта ни раздели, любов! Но ако ти няма да си моя, няма да бъдеш ничия...