Options/ Plan b

19

Не бях виждала Люк от два дни, а Сиера постоянно бе заета навън. Вероятно бяха заедно, а той не искаше да им преча. Или просто не искаше да ме натъжава, което звучеше един вид по-абсурдно в главата ми.
Но нещата не приключваха до тук, надявам се, защото бях изненадана, когато слязох за вечеря и приборите на масата бяха в повече.
Оказа се, че чаровният принц ще ни удоволетвори с вечеря прекарана с нас.

И докато ние с майка ми приготвяхме масата, бях принудена да наблюдавам щастливата влюбена двойка, разположила се спокойно върху нашия диван. Бяха се прегърнали по начина, по който той прегръщаше мен преди едва седмица.

Защо живота бе толкова нечестен?

-Масата е готова.-съобщих аз, надявайки се да ги разделя поне за малко. Не ревнувах! Как мога да ревнувам от сестра си? И то нейното гадже?
Те се изправиха, хванати за ръце, изглеждащи толкова влюбени и щастливи, а очите на Люк така и не се отделяха от мен. Беше доволен от случващото се. Виждаше как ми се отразява присъствието и на двама им, а това вероятно повдигаше самочувствието му. Две сестри хлътнали по него. Ирония.

-Много се радваме, че се съгласи да вечеряш с нас, Люк.-започна разговор майка ми, докато пълнеше чинията му с какво ли не. Татко стоеше мълчаливо и кимаше на моменти, което беше странно. Обикновено е доста скептичен към момчетата идващи вкъщи.
Не, че идваха много.

-Удоволствието е из цяло мое, Айла.

Айла?
От кога той е толкова учтив? Или аз не бях забелязала?

Мълчах кротко, също като баща си и се взирах в най-различни предмети, стараейки да не се задържам за твърде дълго върху Люк, което беше наистина трудно тъй като е пуснал чара си в действие.
Сякаш нямаше бутон за спиране.

-Е, Люк, с какво се занимаваш?-проговори най-накрая баща ми, впервайки подозрителен поглед в него. Русокосият младеж видимо се напрегна и преди да се усетя вече бе хванал ръката ми из под масата. Погледнах го изнервена, след което преминах през всеки един човек в стаята, в опит да разбера дали всъщност виждат случващото се. За щастие никой дори и не подозираше.

Сестра ми летеше спокойно в облаците, не спирайки да се усмихва, а татко все още не отделяше очи от лицето му, докато майка ми се хранеше усмихнато. Отпих нервно от чашата си с вода, надявайки се никой да не забележи и се усмихнах, за да не остана и аз по-назад.