Options/ Plan b

56

-Знам, че не съм ти разказвал до сега...-започна, разбивайки стената от неловка тишина, застанала по между ни.-...Преди време аз се бях влюбил ужасно силно в Оливия. Тя отговаряше на чувствата ми или поне така си мислих. Правехме всичко заедно и постоянно бяхме неразделни. Бяхме така с месеци и аз смятах, че нещата започват да стават истински сериозни. Естествено поемах първата стъпка и щом се уверявах, че е безопасно ѝ позволявах да върви след мен. Но нещата не можеха да продължават така вечно, защото всички препятствия относно нашата връзка изминавах сам самичък и преди да се усетя се оказах сам.

-Не разбирам.-прошепнах.

-Предложих ѝ брак.-отвърна, сковавайки ме на място. Не го бях очаквала.-Тя каза, че ѝ е нужно време, за да реши дали наистина иска да стигнем толкова далеч. Оставих я да помисли и постепенно започнахме да се отчуждаваме, докато накрая един ден престанах да ходя след нея и поех по свой собствен път.

-Остави я, защото не ти е отговорила веднага?

-Ако това, което изпитваше към мен бе наистина истинско и силно, смятам, че не трябваше да се колебае.

-А осъзнаваш ли, че ти донякъде постъпваш по същия начин?-очите ми малко по малко започваха да се навлажняват, а това не отиваше на добре. Мигах колкото се може по-често, за да не потекат сълзи, макар да знаех, че накрая ще се предам.

-Сега е различно. Ти си ми жена, мъниче. Страх ме е да не объркам нещо. Всичко трябва да бъде осмислено много добре. Може би те нараних като си замълчах, но...Често, изпадайки в интимен момент хората изпускаме по частица от душата си на свобода, макар и неволно. Или очакваме човека от другата страна да се отпусне, да чуе каквото иска. Но не винаги е достатъчно искрено.

-Какво намекваш? Не съм искала да кажа наистина, че те обичам ли? Лъжа те?

Нима той наистина бе способен да ме сравнява с нея? Ще ни сравнява и вечно ще се пази от повторно разбиване? Разбирам, че онова момиче го е прекършило, но аз? Какво направих аз?

-Не съм го казал. Казах само, че е много трудно човек да обикне някого истински толкова бързо. Понякога случайно и без да се усетим изричаме някои неща, без да го осъзнаваме и без да се замисляме за тежеста на думите, но в повечето случаи човека отсреща, този който слуша всяка една дума и премисля внимателно...