Options/ Plan b

3

Люк.
Как от всички момчета на земята трябваше точно той да завърти главата ми?
Това е поредната ужасна шега на съдбата.

-Къде си се залисала така?-попита ме с насмешка Сиера.

-Никъде. Мислех си за нещо.-измърморих, давайки ѝ минимална информация за обекта виновен за моята разсеяност.

-Нещо или някой?-засмя се.- Държиш се така, от както се прибра пияна вчера. Беше толкова усмихната и доволна от вечерта, а сега си толкова отвеяна. Не бих могла да си мисля, че е възможно нещо да бъде виновно за това, но някой е.

-Престани!-превъртях очи, отпивайки голяма глътка от зеления си чай. Надявах се поне той да успокои за момент съзнанието ми, но не. Нищо нямаше силата да извади синеокия от главата ми.

-Разкажи ми за него, моля те!-каза любопитно, хвърляйки се на дивана до мен. Впери погледа си в мен, очакващо.

Дали трябваше да ѝ кажа?
Трябваше ли да ѝ призная, че гаджето ѝ я мами?
А ако попита от къде знам аз?
Да ѝ кажа ли, че се натисках с гаджето ѝ, преди да разбера, че са такива?

О, Господи!

И че ми хареса?

-Хайде!-подтикна ме.

Какво ще ѝ кажа, по дяволите?

-Нямам какво и за кого да ти разказвам.-въздъхнах.

Може би все някога ще разбере сама.
Макар че ще бъде разбита отново, поне няма да мрази мен.
Отново.

-О, моля те! Защо си толкова подтайна?!-изпуфтя раздразнено.-Разбирам, аз да бях, но ти!

-Не започвай!

-Извинявай.-измърмори, усетила как разбрах думите ѝ.- Имах в предвид, че аз съм по-малката сестра и е нормално да крия, а ти...

-Не е нормално да криеш такива неща! Аз съм ти сестра!

-Знам, но нали говорим за друго? Защо се държиш така?!

-Не се държа никак. Ти започваш онази тема и всичко около мен става червено!-изсъсках.

-Не би ли трябвало аз да бъда ядосаната?

-За какво се карате сега?-раздразненият глас на татко се разнесе около нас, карайки ни да извъртим глави към вратата и да приключим със спора си.

-Няма нищо.-измърмори сърдито Сиера.

Мразех това ѝ държание.
Може и да бях виновна, но всичко приключи още тогава.
Отворих уста, опитвайки се да разбера какъв ѝ бе проблема, но така и не получих тази възможност заради татко.

-Ще си замълчиш! По-голяма си, дръж се като такава!

-По-голяма съм само с една година!-изписках.

-Но въпреки това си ми сестра!-обади се Сиера.

-А аз съм ви баща и ако не спрете да се карате веднага ще бъдете наказани.-намигна ни той, насочвайки се към стаята си.

Веднага след изчезването му от хоризонта, телефонът на Сиера издаде звук, известявайки я че е получила съобщение.
Тя го грабна и веднага щом прочете написаното се усмихна.

Колкото и да се опита да скрие усмивката си от мен не би успяла. Дали беше той?
Наистина ли я прави толкова щастлива.
Кой знае колко още ощастливлява освен нея.
И мен.

-Кой е?-полюбопитствах този път аз.

-Никой.-каза, отново опитвайки се да скрие усмивката си.

-Добре, тогава.

-Не знаех, че си се запознала с Люк.-каза не особено доволно. -Каза, че не си го виждала.

-Не точно. Казах, че не го познавам.

-Вероятно.

Защо ли усещах, че много скоро аз и Сиера, отново ще бъдем на фронта, една срещу друга?
Но сякаш сега всичко е коренно различно.

Не искам този път да я загубя завинаги.