34

445 22 6
                                    





Джул Стайлс...

Никога не си бях представяла, че ще се омъжа по този начин. Но го направих.
Вече е официално.
Имам си опора в живота.
Продължавам напред.
Сега семейството ми ще живее спокойно. Могат да се радват и празнуват, че си тръгвам. Най-вече  той.


С Хари се разбрахме да им съобщим заедно на вечеря днес. Бях притеснена, но до някъде и щастлива, че няма да ме остави сама. Плана беше да приготвя багажа си и да отидем в апартамента му. Той го предложи и се радвах, че не изглежда сякаш  се натрапвам.

Каза, че вече съм негова съпруга и мястото ми е при него.

Няма да лъжа, че думите му и подкрепата, която ми осигури не предизвикваха пеперуди в стомаха ми. Възможно ли е Хари да е бил правилния за мен през цялото време? Все още е твърде рано, за да го разбера.


Прибрах се към девет сутринта и заварих щастливото семейство да закусва. Бях прекалено изморена, за да се разправям с тях. Поздравих ги и щях да се прибера в стаята си без да поглеждам Люк, но мама и татко  направиха нещата по-сложни.


-Къде беше, Джул?!-попита строго мама, забивайки изпепеляващия си поглед в мен.



-Навън.



-Няма ли да закусваш?-включи се и татко.



-Вече закусих.



-С кого?-неочаквания въпрос излезе не от кого да е, а от самия Люк Хеммингс, който си спечели крив поглед от сестра ми и неодобрително смъмряне от родителите ми.


-Бях с Хари.




-Толкова рано?-учуди се татко, но въпреки това се усмихваше.-Какво правихте навън по това време? Защо не го покани да влезе?



-Поговорихме си само двамата и закусихме. Между другото довечера ще вечеряме заедно двете семейства.



-Защо?-този път мама беше тази, която се зае да зададе въпроса.



-Искаме да обсъдим нещо с вас. Това е.


Съдейки по рекацията им се напрегнаха доста. Вероятно си мислят, че ще отмени сватбата, няма да се оженим и аз няма да си тръгна от скромния им дом. Ще останат без стая за внучето си.


Прибрах се в стаята, която все още се водеше моя, и приготвих сак с останлите си дрехи, които не успях да побера в другия куфар, който Хари взе със себе си в апартамента му. Наистина съм имала  твърде много вещи. Не бих могла да се изнеса незабелязано ако взема всичко наведнъж.


Тъкмо бях готова с приготвянето на сака и Сиера влезе в стаята. За щастие успях да го прибера в гардероба, за да избегна въпросите ѝ.


-Искаш ли нещо?-попитах я с не особено дружелюбен тон.


-Въпроса е какво искаш ти?!



-Защо влизаш по този начин в стаята ми и започваш да ме атакуваш?! Не ми се бъркай, Сиера!


-Тази стая скоро няма да е твоя! И не си и помисляй да хитруваш. Ако сама не се изнесеш от проклетата къща, лично аз ще се погрижа да не видиш бял ден!



-Сериозно ли ме заплашваш? Ти?! Малката ми сестричка, която си мисли, че ще се държи с мен по подобен начин и ще ѝ се размине? Стегни се, малката!-постоянните нападки от нейна страна започваха да ми идват в повече. Изнервях се, което не водеше до нищо добро и бях сигурна, че накрая отново аз ще бъда тази, която ще плаче.-Не ме интересува какво мислиш за мен, не ме е грижа какво искаш ти и какво не. Това е моят живот и ще си го живея както аз реша! Ако си мислиш, че ще ти позволя да продължиш, да ме мачкаш в грешка си, скъпа!



-Никой не те иска тук, разбери го...-



-Не, ти ме разбери! Не завися от вас! Сама си живея живота и сама определям от какво и кога да си тръгна! Това, че до сега мълчах не означава, че ще продължа да си трая! Ти си тази, която трябва да внимава, сестричке!-не знам от къде намерих смелост да ѝ отговоря, но със сигурност се почувствах по-добре, когато видях стреснатата ѝ физиономия, заменена бързо от гняв.



-Ако Хари отмени сватбата заради теб, мисли му! Дори един непознат, който не те познава добре, колкото мен не те иска! Ако семейство Стайлс се откажат от теб целият град ще ни говори зад гърба! Семейството ни ще стане жертва на подигравки заради теб, но това отново няма да бъде най-големия ни проблем, а по-скоро факта, че ще продължиш да сипеш отрова наоколо ще ни довърши!


-Ако някой ден реша да сипя отрова наоколо, Сиера, по-добре внимавай кой и какво ти подава.


-Не ме е страх от теб, Джулс. За разлика от всички аз знам, че зад силното момиче на татко се крие една самотна ревла, която не може да се защити дори от сестра си!

Options/ Plan b Where stories live. Discover now