Options/ Plan b

35

-Изключително сме благодарни на всички ви, че присъствате тук и сега!-заяви Хари, усмихвайки се учтиво. Усмивката не слиза от лицето му, а това ми вдъхваше увереност и спокойствие.-Значи много за нас с Джулс.

-Ние благодарим, Хари!-обади се татко. -Но все още не разбираме причината, затова изненадващо събиране.

-Всичко наред ли е, деца?-попита предпазливо майката на Хари. Мисля, че дойде време да им съобщим за какво ги извикахме тук.

Съпругът ми се изправи, погледна ме, вдъхвайки ми кураж и подаде ръка към мен, за да я хвана. Последвах примера му и се изправих до него, усмихвайки се. Всички забиха очи в нас, нетърпеливи да разберат причината да са тук. Може би до него изглеждах несериозна и изплашена отвън, но отвътре нямах търпение да проследя реакциите на всеки един на тази маса.

-Няма да овъртаме много...-започна Хари.-С Джулс се запознахме наистина скоро, вие уредихте срещата ни, а след това и брака ни. И двамата се съгласихме, дори да бяхме наясно, че ще посветим живота си на непознат човек. Вие искахте сватба и ние си замълчахме. Сега искам вие да мълчите и да ни изслушате.

-С Хари направихме доста крачки един към друг в опит да се опознаем, макар и за период от кратко време.- казах аз.-В началото аз бях доста объркана и скептично настроена към уредения ни брак, но с всеки изминал ден започнах да приемам мисълта и да свиквам с нея.-погледнах към Хари, който не отделяше красивите си зелени очи от мен, а това ми вдъхваше спокойствието да продължа.-Не спирах да мисля затова и започвах все повече да затъвам в един нереален свят и съответно да се плаша. Питах се, какво му е на това момче, че не е получило възможността да срещне своята половинка. Плашех се, че нещо не е наред с него. Оказа се, че просто е бил прекалено съвършен.

-Наистина?-прошепна тихо. Кимнах, докато се радвах на блясъка в очите му. Той бе моят герой. Спасението ми.

-Аз бях тази с проблемите. Връзвах се на най-малката лъжа, изречена от най-неправилните хора и до къде стигнах? Бях ужасно близо до това да ударя дъното. Но благодарение на Хари, успях да се измъкна от дълбоката дупка, в която затъвах. И може би това беше един важен урок за нас. Защото...-замлъкнах, опитвайки се да намеря правилните думи, но не ми се наложи да мисля дълго тъй като Хари завърши изречението ми по най-точния и правилен начин.

-Никой, дори ние двамата не предполагахме, че е възможно да се окажем един за друг.

Един за друг.
Усмихнах се и неволно се смутих от погледа и думите му.

-Напоследък имахме възможността да разговаряме доста. Да премислим всичко ден по ден.

-Което се оказа грешно. Не трябваше да предвиждаме нещата ден по ден. Правилния начин е бил да живеем ден за ден. Човек не може да предвиди всичко в живота, защото съдбата чака зад ъгъла и се чуди как да извърти нещата в своя полза...-

-Ще изплюете ли камъчето!?-прекъсна го Сиера.-Казахте,че няма да овъртате, а вече говорите от тридесет минути и още нищо не сме разбрали!

-Не ги прекъсвай!-изсъска ѝ майка ми, за което бях благодарна.

-Както казваше Хари, преди да бъде прекъснат, ние направихме грешка. Организирахме нещата преди да бъдем сигурни дали изобщо трябва да се заемаме с тях. Сватбата беше прибързана.

-Затова искаме да я отменим.

-Какво?-изненаданите гласове на всички присъстващи, запълниха на пръв поглед тихия салон, приковавайки вниманието на останалите клиенти в ресторанта.

-Няма да има сватба.-потвърдих аз.

-Ти шегуваш ли се?!-извика гневно Сиера, след което се изправи от мястото си и се насочи бързо към мен. Татко я запря с хватката си, но въпреки това не успя да затвори голямата ѝ уста.-Казах ти нещо, нали?! Ти си виновна затова, че той се отказва от теб! Не ставаш за нищо, дори той не те иска!

-Сиера, млъкни!-заповяда ѝ спокойно баща ми, след което се обърна грижовно към нас, оставяйки я в ръцете на Люк, който изглеждаше доволен.-Скъпа, всичко наред ли е? Какво се случи, Хари?

-Нищо не се е случило, наистина. Всичко е наред.

-Спри да ни залъгваш, къдрав!-провикна се тъмнокосата кучка.-Отказваш се от нея, защото осъзнаваш, че не заслужаваш подобно проклятие, а на нея ѝ харесва да съсипва живота ни...-

-Не говори така за жена ми!

-Жена ти? Какво?-обърканият поглед на Ан, показваше колко сложно за възприемане бе за всички.

Погледнах към Хари, който само кимна окуражително с глава и стисна леко ръката ми, подтиквайки ме да съобщя причината да съберем всички тук. Време е.
Сега е момента, Джулс!

-Хари и аз...Омъжих се за него.