Options/ Plan b

50

Слънцето блестеше в лицето ми, започвайки да го дразни и да ме изнервя малко по малко. Обърнах се на другата страна с надеждата, че ще продължа съня си, но бях приятно разсеяна от нечии устни. Изкикотих се и бавно отворих очи, разкривайки прекрасна гледка пред себе си.
Хари се бе надвесил леко над мен, сънен, с разрошена коса и на практика гол. Изчервих се и отново затворих очи, претендирайки че не го виждам такъв. Беше прекалено хубаво, за да е истина.

-Трябва да ставам, но ти не бързай. Почини си още малко.-кимнах все още сънена и пъхнах глава под завивката, унасяйки се отново. Не знам колко точно време съм спала, но когато се събудих нямаше и следа от Хари, а от долния етаж се чуваха странни звуци. Облякох се бързо и отидох да проверя като почти не паднах по стълбите от напрежение. Надникнах внимателно зад стената и забелязах три момчета, разговарящи разпалено за нещо. Изведнъж единственото русокосо момче в стаята засече погледа си с мен, а аз изтръпнах. Трябваше да кажа нещо, нали? Но кои са те?

-Добро утро!-поздравих объркано. Момчетата настанили се върху нашия диван забиха погледа си в мен и повечето останаха с отворена уста, освен русокоското, който дояждаше остаъците от вечерята ни с Хари.
Какво се случваше, мамка му?

-Добро утро, мъниче!-от някъде се появи Хари и бързо дойде до мен, за да постави малка целувка върху челото ми.-Добре ли спа?

-Да, но...Ъм...Имаме си гости?-отбелязах засрамено, хвърляйки бегъл поглед към тях. Срамувах се да ги погледна отново, а съпруга ми се държеше сякаш тях ги няма.

-Те ли те събудиха?-попита намръщено.

-Не!-отрекоха в един тон.

-Найл, това нашата вечеря ли е?

-Следащия път няма да е зле ако добавите още малко черен пипер.-промърмори с пълна уста.

Тази сутрин нямаше как да стане още по-странна.

-Извинявай.-засмя се нервно и разтри очите си.-Джулс, това са приятелите ми. Найл, Лиам и Луи.-представи ги той.-Момчета, това е съпругата ми-Джулс.

-Съпруга?-русокосото момче изпусна лъжицата си в чинията, което бе причина за вече изцапаната му блуза. Привлече вниманието на всички, след което те започнаха да му се смеят.-Не е смешно!

-Хари!-сръгах съпруга си с лакът, за да го накарам да спре да се смее, но той едва не падна на земята, заливащ се от смях.

-Може би трябва да пробваш с вилица, тогава ще спре да се смее.-подхвърли намръщено момчето. Сигурна съм, че му стана неприятно. Предложих му да дойде с мен, за да му дам една от ризите на Хари и въпреки недоволния му поглед, Найл се съгласи и ме последва като малко кученце. Беше сладък!

-На колко години си, Джулс? Изглеждаш млада.

-На двадесет и две.-измърморих замислено, докато прерових дрехите на Хари, харесвайки си една бяла тениска. Надявам се да му стане.-Облечи тази!

-Много ти благодаря!-отвърна и влезе в банята, за да се преоблече.-От кога сте женени?

-Около месец.

Преди да се усетя вече се усмихвах сама на мислите си. Месец. Възможно ли е за толкова малко време да обикна един до скоро непознат за мен човек?
Но как не бих могла? Хари е същинско слънчице! Усмихнат, мил, грижовен, искрен, забавен, а на всичко отгоре и дяволски красив! Какво повече да искам?

-Учудвам се, че Харолд не ни беше казал за теб.

-Случи се много бързо.

-Как ми стои?-попита, излизайки от банята с тениската на Хари. Беше му малко дълга, но въпреки това не му стоеше никак зле.

-Чудесно! И съжалявам за блузата. Също така и за реакцията на Хари. Никога не го бях виждала да се смее така. Предполагам, че ти е станало доста неудобно...-

-Нищо подобно.-засмя се сладко.-С момчетата сме си така. Понякога правим лудории и глупости, а накрая се смеем заедно. Трябва да видиш клипчето, на което Хари се просва по лице на баскетболното игрище. Повярвай ми, никога не съм плакал от смях толкова много.

-Радвам се да го чуя.

-Благодаря за тениската! Ти си доста мила, Джулс! Хари има късмет с теб.

Думите му ме засрамиха, но се постарах да не си проличи толкова много. Подпъхнах небрежно кичур коса зад ухото си и се усмихнах срамежливо.

-Мислиш ли?

-Дали го мисля? Вие сте един за друг и това си личи от километри!

-Не очаквай друго, Хоран!-отвърна Хари, карайки ни да извърнем глава към него. Подслушвал ни е? Усмихнах се неволно, но този път нямах намерение да скрия усмивката си. Брюнета застана до мен без да откъсва поглед от очите ми. Наведе се леко и ме целуна, за пореден път без да се съобразява, че си имаме публика, а едва след като се отдели от мен се обърна към русокосия, издигайки във въздуха стотици малки пеперуди в стомаха ми. -Това е моята съпруга все пак.