22

446 24 7
                                    







Изминаха два дни, а нещата не се бяха подобрили. Татко и аз бяхме на мнението, че ще бъде по-добре ако не се засичам със Сиера за известно време, докато ѝ мине.
Но аз знаех, че няма да ѝ мине.
Нито на мен.

Болеше ме, че предадох сестра си.
Болеше ме и че той ме предаде.

Аз наистина го усетих близък. Доверих му се и вярвах, че не би постъпил подло с мен, но той пусна ръката ми, когато имах най-голяма нужда от подкрепата му. Отворих сърцето си за него, а той го разби, защото очевидно никога не е искал да влезе в него.



Постоянно повтарящите се мисли в главата ми бяха прекъснати от баба, която влезе в стаята ми, за да се сбогуваме. Заради цялата тази драма дори не успях да се нарадвам на присъствието ѝ вкъщи.




-Много съжалявам...-прошепнах, прегръщайки я силно. Неусетно сълзите отново си проправиха път по лицето ми.



-О, скъпа! Не плачи повече...-утеши ме тя.-Нещата ще се наредят, повярвай ми.



-Тя ме мрази.



-Ти си ѝ сестра, не те мрази. Много добре знаеш, че понякога казваме неща, които далеч не мислим. Сиера бе изпаднала в шок и тя самата не знаеше какво върши.




-А той?



-В един момент ще осъзнаеш, че той не е това, за което го мислеше.



-Той беше чаровният принц, бабо.-изхлипах. -Аз не съм принцесата.



-Той може и да е чаровният принц, но не е съвършения за моето момиче. Джулс, ти все още си принцесата в приказката, просто не си се натъкнала на правилния принц.




-Не искам повече принцове.




-Живота никога не пита.-отвърна като постави целувка върху челото ми. Тръгва си.-Надявам се да се видим скоро.


Прегърнах я за последно преди татко да я закара до гарата.



-Дори не успяхме да си поговорим.-отбелязах тъжна от този факт.



-Имаме време. Можеш да дойдеш с мен и баща ти до гарата.-предложи ми тя, но се колебаех.-Спокойно, Сиера няма да идва.



-Тогава да вървим.



Още когато се качихме в колата забелязах нервния поглед на татко. И той ли крие нещо, което ще ме разбие на парченца? В най-лошия случай ще ме намрази, колкото Сиера.
Преди да се усетя времето отново се бе изнизало и баба вече пътуваше към дома си, а аз и татко бяхме останали сами в колата.

Options/ Plan b Where stories live. Discover now