Изминаха два дни, а нещата не се бяха подобрили. Татко и аз бяхме на мнението, че ще бъде по-добре ако не се засичам със Сиера за известно време, докато ѝ мине.
Но аз знаех, че няма да ѝ мине.
Нито на мен.Болеше ме, че предадох сестра си.
Болеше ме и че той ме предаде.Аз наистина го усетих близък. Доверих му се и вярвах, че не би постъпил подло с мен, но той пусна ръката ми, когато имах най-голяма нужда от подкрепата му. Отворих сърцето си за него, а той го разби, защото очевидно никога не е искал да влезе в него.
Постоянно повтарящите се мисли в главата ми бяха прекъснати от баба, която влезе в стаята ми, за да се сбогуваме. Заради цялата тази драма дори не успях да се нарадвам на присъствието ѝ вкъщи.
-Много съжалявам...-прошепнах, прегръщайки я силно. Неусетно сълзите отново си проправиха път по лицето ми.
-О, скъпа! Не плачи повече...-утеши ме тя.-Нещата ще се наредят, повярвай ми.
-Тя ме мрази.
-Ти си ѝ сестра, не те мрази. Много добре знаеш, че понякога казваме неща, които далеч не мислим. Сиера бе изпаднала в шок и тя самата не знаеше какво върши.
-А той?
-В един момент ще осъзнаеш, че той не е това, за което го мислеше.
-Той беше чаровният принц, бабо.-изхлипах. -Аз не съм принцесата.
-Той може и да е чаровният принц, но не е съвършения за моето момиче. Джулс, ти все още си принцесата в приказката, просто не си се натъкнала на правилния принц.
-Не искам повече принцове.
-Живота никога не пита.-отвърна като постави целувка върху челото ми. Тръгва си.-Надявам се да се видим скоро.
Прегърнах я за последно преди татко да я закара до гарата.
-Дори не успяхме да си поговорим.-отбелязах тъжна от този факт.
-Имаме време. Можеш да дойдеш с мен и баща ти до гарата.-предложи ми тя, но се колебаех.-Спокойно, Сиера няма да идва.
-Тогава да вървим.
Още когато се качихме в колата забелязах нервния поглед на татко. И той ли крие нещо, което ще ме разбие на парченца? В най-лошия случай ще ме намрази, колкото Сиера.
Преди да се усетя времето отново се бе изнизало и баба вече пътуваше към дома си, а аз и татко бяхме останали сами в колата.
YOU ARE READING
Options/ Plan b
Fanfiction-Не е толкова трудно някой да се влюби в мен!-каза той, усмихвайки се слабо.- По-трудно им е да ме обичат. -Тогава защо правиш толкова трудно това да те обичат?-попитах разстроена от отговора му. -Свикнал съм с това да прецаквам нещата. Скоро и ти щ...