Options/ Plan b

63

-Ако той не дойде, повече няма да те види, осъзнаваш го, нали?-попита ме ядосан от постъпката ми. Взираше се в мен от двадесет минути, стоеше отсреща ми със скръстени ръце и от време навреме поглеждаше към прозореца.

-Ако той дойде, никой няма да има възможността да го види повече.

-Умното ми момиче.

-Защо го правиш, Люк?-въздъхнах, поставена на ръба отново да заплача. Все още имаше малка надежда дълбоко в мен, която да вярва, че Люк не би убил никого. Той не беше такъв човек. Това не е същото  момче, в което се влюбих преди месеци. Не познавах този човек.  Той ме завърза за проклетия стол, посегна ми и твърди, че ще убие или мен, или Хари.-Връщам се назад в миналото и мисля, и мисля, но не мога да си спомня, с какво толкова съм те наранила...

-Ти си тръгна. Аз имах нужда от теб, а ти си тръгна.

-Ти беше този, който ме изгони.

-Знаеше, че не го мислех наистина. Много добре знаеше, че го казвах в яда си.

-Не прозвуча като нещо, което не си...

-Джулс. Спри!-прекъсна ме.-Ти беше единственото момиче, което ме виждаше такъв какъвто съм. Не ме съдеше от пръв поглед и ми казваше всичко, което не исках да чуя. Накара ме да се чувствам като нещо повече от това, което бях...

-И аз се чувствах специална с теб. Ти се опитваше да ми покажеш света на любовта, но не очакваше сам да попаднеш в него, въвличайки и мен след себе си. Аз ти се доверих, Люк. Харесах те и ти позволих да завземеш сърцето ми, а ти се отнесе с мен като с нищожество. Ожени се за сестра ми тайно и скри факта, че очаквате бебе, продължавайки да си играеш с мен. Накрая аз изгорях, а ти остана неутрален...

-И ти се омъжи тайно за онзи. Какво те привлече в него? Защо реши да изчезнеш толкова бързо?

-Пречупих се. Ти и съпругата ти успяхте да постигнете целта си...

-Спри да намесваш Сиера! Има стотици причини, за да бъдеш с богатото момченце, а ти изтъкваш само нея.

-Защо?!

-Тя няма нищо общо!