Options/ Plan b

60

-Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?-попита ме за пореден път Хари, докато грижливо подаваше якето ми от закачалката в коридора. Как можех да му обясня, че ако той дойде с мен, вероятно след това ще ходим заедно на погребение?

-Искам наистина, но ще бъде по-добре ако отида сама. Не искам да направи някоя глупост в яда си. И без това вече е полудял.

-А ако ти направи нещо?

-Той няма да ме нарани. Няма да му го позволя...

-Знаеш, че е полудял съвсем и усещам уплаха в гласа ти, и въпреки това не желаеш да си го признаеш. Джулс, тревожа се за теб.

-Знам, Хари. Всичко ще бъде наред, обещавам.-отвърнах, поставяйки целувка върху бузата му и най-накрая излязох, оставяйки го сам с трите жени в дома ни.

По най-бързия начин се постарах да стига до изпратения ми адрес и когато вече бях пред вратата позвъних, но никой не ми отвори. Започнах да се притеснявам, дали вече не бе направил някоя глупост. Потърсих ключ под изтривалката или рамката на вратата, но такъв не открих. Започнах да блъскам по вратата и когато натиснах дръжката с радост установих че вратата не бе заключена.

-Люк?!-извиках още с влизането си. Не го открих в коридора, нито в малката кухня, тъкмо бях на път да проверя и последната стая, когато силует, застанал на ръба на терасата привлече вниманието ми. Господи!-Люк!?

-Джулс?-сините му очи се забиха в мен мигновено. Затичах се към него, докато той не се развика.-Недей да идваш! Стой там!

-Какво правиш, по дяволите?-извиках и аз с треперещ глас. Щеше да скочи ли? Та ние сме на петия етаж! Бях докарана до ръба на нервите си за по-малко от тридесет минути.-Люк, веднага ела тук!

-Не мога!

-Веднага се махни от проклетата тераса!-заповядах му.

-Или какво?-не можех да повярвам, че дори и в сериозен момент като този, той се държеше като същински идиот.

-Искаш да скоча с теб ли?!

-Къдравия знае ли, че си тук?-попита, напълно игнорирайки намеренията ми.
Не отговорих на въпроса му, преценявайки възможността за реакцията му.

-Дошла си без да му казваш?

-Какво значение има? Махни се от там веднага!

-Защо? Нали не съм част от живота ти? Нали вече си с него и трябва да прекратиш всякаква връзка с мен? За какво изобщо си дошла? Щеше да ти е по-лесно ако се оттървеш от мен.

-Не отричам, че нямаше да ми бъде по-лесно от една страна, но от друга...щеше да ми е мъчно. Люк, аз не те мразя! И въпреки че отношенията ни не завършиха добре, ние все още можем да бъдем приятели. Моля те, не прави глупости!

-Приятели?-промърмори той, а аз кимнах с надеждата, че ще се отдръпне от ръба на терасата. След кратко мислене от негова страна, той най-накрая се отдръпна. Сякаш камък ми падна от сърцето. Инстинктивно протегнах ръце, за да го приютя в прегръдка. Когато и неговите ръце се обвиха около кръста ми, най-накрая бях спокойна.-Нещо трябва да се промени. Не мога да продължавам така.

-Нещата ще се подредят спокойно.-успокоих го, след което се отделих от него.

-Обичаш ли го?-попита ме тихо, докато ледения му поглед жално се бе забил в очите ми, очаквайки истината. Защо ме гледаше със съжаление? Иска истината? Може би ако научи истината и на него ще му олекне. Ще разбере, че е време и той да продължи напред, макар да мислех, че го бе направил много по-рано от мен.

-Обичам го, Люк.

-В такъв случай. Надявам се да ми простиш, принцесо.

-Какво?-преди да разбера какво се случваше усетих силна болка в тила си и нещата покрай мен малко по малко започваха да изчезват, докато всичко не стана черно.