Options/ Plan b

40

Вечерята минаваше добре. Всички се хранеха в спокойствие, от време на време, изказвайки се по определена тема. Бих казала, че имахме шанса да си изкараме много добре, но разбира се, темата за браката ни трябваше да бъде отворена.

-Не сме виждали родителите ти, от както ни съобщихте, че сте се оженили тайно с Джулс. Мислим скоро да организираме обща семейна вечеря, какво ще кажете?

-Звучи добре.-отвърна Хари, отпивайки от чашата си с вино.

-Не прекалявай с виното...-измърморих му тихо, с надеждата че ще ме чуе само той.

-Не го притеснявай, скъпа! Нека си пийне! Мъжете също имат нужда да му отпуснат края понякога, нали Хари? Жените са голям дар, но същевременно с това и проклятие!-засмя се баща ми, спечелвайки си недоволен поглед от мен и мама.

-Всяко нещо в живота има своята си цена, нали?-отвърна на въпроса му с въпрос, поставяйки го на място. Усмихнах се слабо и също отпих от чашата си, която бе почти преполовена с червено, ароматно вино, което наистина беше доста добро за човек който не пие често.

-Благодарим ти, че отведе сестра ни, къдрав!

-Сиера!-майка ми я скастри и някак си успя да затвори голямата ѝ уста този път. Опитах се да игнорирам последвалите погледи от страна на съпруга си, както и непрестанния ме наблюдаващ- Люк. Радвам се, че Хари не чу нищо от разговора ни с русокосия чаровник. Не знам какво щях да му обяснявам ако беше разбрал за малката ни авантюра, която не свърши никак добре за мен. Глупаво е дори и да го наричам авантюра. Аз изгубих всичко, напуснах къщата си, а той? Той се нанесе там, от където ме изгони.

-Като стана дума затова...-прокашля се татко.-...Как ви хрумна да се ожените тайно, без нашето знание? Ние организирахме всичко заради вас! Ако ни бяхте казали, че искате да сключите брака си час по скоро щяхме да ви разберем...-

-Татко! Така сме решили, така сме постъпили.-прекъснах го.-Минало е вече.

-Нямам проблем с това, скъпа, но просто се чудя...

-Недей. Няма смисъл да се тревожиш! Всичко е наред, наистина.

-Ще се грижа за дъщеря ви сър!-потвърди съпруга ми, преплитайки нежно пръстите на ръцете ни. Малък жест, но толкова приятен. Накара ме да се почувствам защитена от всички в стаята, а освен това и специална.

-Не се и съмнявам, Харолд!

-Скъпи, не го наричай така!-засмя се мама.

-Познавам го от дете, мога да го наричам както си реша. Ние сме си близки! Нали?

-Разбира се...-засмя се и Хари. Усмивката и смеха му бяха причината за моето щастие през цялата вечеря. Той ми вдъхваше доверие, утеха, обежище. Държеше се така сякаш бях най-скъпоценното бижу, което се бои да не изгуби. Чувствах се ужасно глупава и неблагодарна всеки път, когато погледнех към Люк, въпреки че се стараех да не бъде често.

-Е, Джул? Свикваш ли с новия си дом?

-Там съм едва от два дни. Имам предостатъчно време, за да свикна! Не се тревожи, сестричке...-

-О, не, аз никак не се тревожа!-каза доволно.-Някой ден със съпруга ми ще ви дойдем на гости, ако не възразявате.

-Това е къщата на...-започнах преди да бъда прекъсната от недоволната кашлица на Хари и принудена да се поправя.-...Това е нашия дом и ако Хари няма нищо против, не виждам защо не.

-Зетко?-обърна се към него.

-Заповядайте, когато ви е удобно.

-Чудесно!-изписка тя.-Нямам търпение да видя къде живее скъпата ми сестра.

-Сиера, моля те, не ги притеснявай.-намеси се татко.

-Защо да ги притеснявам? О, не, почакай! Съвсем изключих. Вие сте млади, вече сте семейство. Може би искате малко време на саме, за да можете да се отдадете един на друг...

-Замълчи, Сиера!-промърмори ѝ тихо Люк, който учудващо бе доста тих.

-Това си е тяхно право, нали така? Всъщност! Толкова бързо се ожениха, че започвам да се чудя, дали причината не е свързана с обстоятелствата?

-За какво говориш?-попита объркан брюнета, държащ ръката ми.

-Джулс, бременна ли си?

-Моля?!

-Какво?!

-Не! Стига глупости, Сиера!-отрекох смутена от глупавите изводи, които се опитваше да наложи на всички.

-Просто се чудех!

-Ние с Джулс, не бързаме за никъде.-каза Хари.-Имаме цялото време, за да консумираме любовта си...

-Хари, спри. Да си тръгваме, става ли? Няма смисъл да се разправяш с нея...-прекъснах го.-...Тя няма да разбере, че не всяка двойка се омъжва, само защото са надули корема на партньора си!

-Джул...

-Лъжа ли, сестричке?

-Това не е твоя работа!

-Тогава и ти не се меси в живота ми! Не завися от теб, разбираш ли?! Оставих те да говориш каквото си и пожелаеш за мен, но не намесвай своите проблеми, в моя живот! Не е честно да нося товара на всички ви!