Options/ Plan b

18

Минаваше пет следобед и всички вече се бяха прибрали. Мама и татко си почиваха, а Сиера гледаше някакъв филм в стаята си, докато аз просто си лежах и размишлявах за него.

Какво ли прави сега?
Дали мисли за мен или Сиера?
От всички въпроси, които можех да си задавам, уви не спирах да си повтарям най-лошите.

А именно кога ще приключи това...
Едната част от мен постоянно ми внушаваше вина и безпокойствие, а другата започваше да ми натяква, колко се пристрастявах към него всъщност.

И двете страни не ми харесваха особено.

Бях на прага да заспя, когато чух някакъв разсейващ звук идващ от прозореца на стаята ми. Сякаш нещо твърдо се блъскаше в него. Когато се загледах притеснено, осъзнах какъв бе източника на звука. Камъни?

Изправих се бързо от леглото и погледнах през прозореца. Засякох силуета на Люк, почти прикрит от високата ограда.

-Излез!-извика леко.

-Какво правиш тук?-извиках му и аз шепнешком, надявайки се да ме чуе.

Той не отговори, а просто се усмихна, помахвайки ми с ръка, в знак да отида при него. Огледах се наоколо и улицата беше празна. Нямаше съседи нито колите им.
Кимнах енергично и веднага грабнах якето и телефона си.

Следобед с Люк, защо не?

Усмихвах се на мислите си и преди да се усетя вече бях спряна пред изходната врата.

-С кого излизаш?-попита ме заинтересовано майка ми.

-С една приятелка, малко бързам, защото бях забравила за срещата и вече закъснявам с десет минути.- наговорих куп лъжи, в опит да скрия истината и донякъде се получи.
Тя кимна и не каза нищо повече, позволявайки ми да изляза, като не пропусна да ми припомни вечерния час.
Понякога се чудех дали осъзнаваше на колко години бях всъщност?

Но това нямаше никакво значение точно сега, защото пред задния двор ме чакаше не кой да е, а самият Люк Хеммингс.

Не разбрах колко бързо съм стигнала до него, защото се опомних едва когато вече бях в прегръдката му.

-Какво правиш тук?-усмихнах се щастлива от този факт.

-Дойдох, за да те отвлека за малко, принцесо.