Options/ Plan b

59

Официално вече познавам цялото семейство на Хари. Днес бе заветния ден, в който се запознах и с последния му член, а именно Джема- сестра му.
Беше доста мила, също като него и Ан, красива и забавна, което очевидно не е смейна черта. И обяда ни вървеше прекрасно, докато от нищото започна да ми се гади, точно както всяка сутрин и вечер от последната седмица. Започваше да ми писва.

-Сигурна ли си, че всичко е наред? Ако ти е лошо ножеш да си починеш...

-Добре съм!-отъврнах, отпускайки леко глава на рамото му. Измих лицето си, в очакване гаденето да премине, но не се почувствах особено по-добре. След кратък престой в банята ни, отново се върнахме при Оливия, която все още не знам какво търси тук, Джема и Ан. Още не се бяхме настанили обратно на местата си, когато Хари отново ме попита дали съм добре. Беше загрижен, а това беше сладко, но и досадно.

-Мъниче, бледа си.

-Да не би да си бременна, мъниче?-намеси се Джема, използвайки прякора даден ми от Хари. Въпросът ѝ предизвика доста любопитни погледи върху мен и него. Нямаше как да съм бременна, нали? Не може да съм най-голямата късметлийка с надут корем, след едва първия път?

-Не ни беше хрумвало...-измърмори Хари и впери замислен поглед в мен. Вярно е, че ми закъснява с няколко дни, но чак пък да съм бременна. Възможно ли е?

-Тогава какво чакате?! Отивайте още сега за тест за бременност! О, не! Най-добре вървете в болницата! За по-сигурно...

-Почакай малко, приказливке!-запря я съпруга ми.-Може и да не е бременна, а това да е просто леко неразположение.

-Но трябва да проверите!-намси се Ан.-Искам внуци, Харолд!

-И аз искам племенници!-заяви Джема. В този момент дори и да бях ужасно объркана и засрамена, не можех да не се замисля над темата. А ако съм бременна? Дали Хари ще се радва да си имаме деца толкова рано?

-Не нападайте жена ми още от сега!

-О, млъкни!-изписка сестра му и бързо дойде до мен, хващайки ръката ми.-Отиваме в болницата, сега!

-Аз...Н-не искам.

-Какво?-учудения ѝ поглед мигновенно се заби в мен.