Options/ Plan b

4

Минаваше полунощ.
Съседите спаха, докато сестра ми бе причината за моето безсъние.
Опитвах се да заглуша звука на ужасния ѝ вкус за музика, но нямаше начин. Звукът бе усилен на макс.

Усещах заформящото се главоболие и вече нямах друг избор освен да нахълтам в стаята ѝ, тъй като десетките почуквания на всеки час не вършеха работа.

-Нямаш ли намерение да спиш, мамка му?!-извиках, слизайки в стаята ѝ, но гледката което заварих ме остави потресена. -Господи!-изписках, след което бързо излязох от ставта ѝ, връщайки се в моята.

Затворих очи, опитвайки се да изтрия образа на сестра ми, яздеща Люк.

Отвратително.

-Джулс...-започна тя, но така и не продължи, защото бе прекалено засрамена. Огледах я, забелязвайки смучката на врата ѝ, както и чуждата тениска, която бе облякла на бързо, за да ме последва.

Не знам защо се чувствах по един особен начин. Сякаш съм видяла нещо ужасно, нещо което ме отвращава изцяло. И може би бях.

-Как той се озова вкъщи?-попитах едва едва.

-Аз го извиках.

-Как влезе в стаята ти, Сиера!?-поясних въпроса си.

-През терасата.-измърмори.

-Моля?! От кога момчета се катерят по терасата ти, по дяволите?!

-Успокой се, мамка му!-изписка.- Не е станало нищо сериозно!

-Ти спиш с гаджето си в къщатата ни!

-Не разбирам какъв е проблема!-каза сериозна, докато в умът ми изникваха още въпроси.

-Това за пръв път ли се случва?

-Да...-отвърна, сама невярваща на себе си, а аз въздъхнах.

Какво се случва в къщата ни, а аз не знам.
Всъщност и да знаех какво щях да направя, мамка му?

-Както и да е.

Настаних се обратно върху леглото си, опитвайки да се успокоя.
Едва си поемах въздух.
Сърцето ми биеше като лудо.

-Съжалявам, че напоследък се държа така.-извини ми се.

-Всичко е наред, предполагам.-измърморих, очаквайки да излезе от стаята ми и  да се върне при гаджето си. 
Противно на очакванията ми Сиера също се настани върху леглото ми и ме погледна очакващо.

-Какво?

-Напоследък не сме като преди.

-Какво имаш в предвид?-попитах я объркано.

-Имам чувството, че ме отбягваш.

-Аз ли?- изненадах се.

-Точно така.

-Това са глупости.-смотолевих на бързо. Сестра ми извъртя очи, след което отново проговори.

-Да си поговорим на бързо.

-Не те ли чакат?

-Казах, че ще е бързо.-засмя се слабо.-Хайде, попитай ме нещо! Каквото и да е!

-Напоследък наистина не ми споделяш нищо. И да бъда честна, чувствам се ужасно от това, че криеш гаджето си от мен.-признах ѝ.

-Какво говориш? Казах ти, че не е така.

-От кога се познавате с Люк?-попитах, правейки се на не особено заинтересована, опитвайки се да ѝ покажа какво имам в предвид.

-Преди два месеца може би. Той е такъв сладур!-въздъхна сестра ми.- Момче мечта!

Лъжец мечта.

Усмихнах се колкото да не заподозре нещо, след което се замислих какво още да я попитам за него.

Били са заедно два месеца, а аз не знаех до последно.

-Защо не ми каза, че си имаш ново гадже?

-Защото...Не знам.

-Ясно.-отвърнах натъжена от отговора ѝ.

Все още не можеше да спре, да ме обвинява за миналото, макар да знаеше че нямах вина. Изгубих ли доверието ѝ?

-Не, Джулс, моля те. Не си мисли, че е заради преди. Просто не съм се замисляла, за това да ти казвам. Още дори мама и татко не знаят.

-Защо не си им казала?

-Не знам. Може би защото Люк е малко особен.-повдигна рамене тя.

-Тоест?

-Връзката сякаш не го обвързва толкова, колкото трябва.

-О.-отвърнах само.

-Знам, че звучи глупаво, но той е различен с мен. Не допуска някой да разваля настроението ми, постоянно е до мен, когато имам нужда. Само един поглед в очите му, ми е достатъчно, за да се почувствам желана. Усмивката му ме стопля. Той е като дом- уютен. Когато ме прегърне се чувствам вълшебно. Когато ме целуне...-замълча за кратко, след което така и не продължи.

Почувствах се глупаво.
Тя беше влюбена в него, а той.
Той си играеше с нея.

Но...

Може би я обича.

По един странен начин.