Options/ Plan b

64

Тъмна дупка. Сякаш бях отново на дъното, но този път бе много по-сериозно. Плаках, крещях и молих за милост. Тогава я видях. Светлина. Блестеше в края на нищото. Можех да я достигна, бях ужасно близо, и изведнъж пронизваща болка в лявата ми ръка ме върна обратно на земята. Мамка му, нали раната бе на друго място?

Отворих очите си рязко, което бе голяма грешка. Светлината нахлуваща от прозореца в студената стая ме заслепи и ги раздразни. Премигнах няколко пъти, за да свикна с нея и забелязах момиче, малко по-голямо от мен, застанало в мое дясно. Бе забила някаква игла в ръката ми. В болница ли съм? Огледах се наоколо и погледа ми се спря върху майка, която държеше лявата ми ръка и ме милваше нежно по главата.

-Добре си...-прошепна и постави малка целувка върху челото ми. Татко застана до нея и също хвана ръката ми.

-Как се чувстваш, скъпа?

-Ужасно. Кракът ме боли.-измърморих с пресипнал глас.

-Дадохме ви болкоуспокоителни, скоро ще подействат.-обясни ми сестрата, насочвайки се към вратата. В главата ми бе каша, но въпреки това си спомних и мигновено сълзи закапаха от очите ми. Няма го. Къде е? Да не би...

-Наред ли е всичко?

-Не, не мисля.-отвърнах, приковавайки вниманието ѝ.

Направих опит да се изправя, но майка ми бързо ме спря. Разбира се, не я послушах.

-Липсва.-проплаках.-Къде е той?

-Успокойте се!-започна сестрата, опитвайки се да ме настани обратно върху леглото, докато аз опорито отказвах да лежа безпомощно. Трябва да го намеря!

-Къде е Хари?! Къде е съпруга ми?!

-Той е настанен в друга стая. Моля ви, легнете обратно...

-Заведете ме при него! Сега!-погледнах измъчено към татко, а той просто сведе поглед. Не, не, не. Не е истина, нали?-Моля ви...

-Госпожо Стайлс?-лекар влезе в стаята и заби неодобрителния си поглед в мен. -Тя трябва да си почива.

-Опитвам се да ѝ го кажа, но тя не ме слуша.-оплака се сестрата.-Иска да види съпруга си.

-Моля ви, заведете ме при Хари. Искам да го видя.

-Имам условие.