Options/ Plan b

68-The end...

               🌸Две години по-късно🌸

-Мъниче, провери отново, моля те!-измърмори Хари, продължавайки да се разхожда наляво и надясно из хола ни.

-Хари, проверих преди по-малко от минута и още не бе излязъл резултата!

-Усещам го, Джулс!-въздъхна.-Този път ще е наистина.

-Така каза и миналия.-прошепнах на себе си, но очевидно обезнадеждението ми е достигнало и до него.

-Защо си толкова унила?

-На какво да се радвам, Хари? Няма да е първия път, в който да разочаровам и двама ни. Вече знам какво да очаквам, защото винаги е едно и също. Омръзна ми всеки път да гледам проклетия тест с нетърпение и накрая да го изхвърлям разплакана.

-Още от самото начало знаехме, че ще ни трябва търпение.-вметна, докато най-накрая се настани до мен и ме прегърна в гръб, впервайки поглед в Сам, която най-спокойно си рисуваше.

-Изминаха две години, Хари.-промърморих, отпускайки се върху гърдите му.

-Да се откажем ли искаш?

-Не съм казала това.-отговорих му бързо. Знам, че и на него не му бе никак лесно, но какво можех да направя? Опит след опит, тест след тест и накрая пак нищо.

-Струва ли ми се или Сам наистина рисува по всичко друго, но не и по белия лист пред себе си?

-Какво?-когато погледнах към шестгодишната ни дъщеричка я заварих в най-различни цветове, включително и всички неща в нейна близост.-Сам! Какво правиш?

-Рисувам, мамо.

-Не го прави по себе си, миличка...

-Тате, искаш ли да ти оцветя пеперудата?-предложи учтиво, насочвайки се към баща си.

-Ще пропусна този път, сладурче.-засмя се и я вдигна на ръце, вземайки червения флумастер от ръката ѝ. Красивата ѝ, до скоро синя рокличка, сега бе в най-различни цветове, включително и малките ѝ бузки, които Хари грижливо се опита да изчисти с кърпичка.-Май някой има нужда от преобличане.

-Хайде, Сам!-повиках я, насочвайки се към детската стая. Тъкмо влязох в стаята и отворих гардероба ѝ, изваждайки от него сладка розова блузка и сиви панталонки, когато малкото момиченце започна да подскача върху леглото, стряскайки ме. Не очаквах да дойде толкова бързо.-Стой на едно място!-измърморих, докато се опитвах да сваля рокличката ѝ. Това дете не спираше да мърда. Толкова е енергично и бъбриво. Очарователна е, но понякога превъздубата ѝ ме изнервяше.-Моля те, Сам, не мърдай за малко!

-Хайде, мамо, тате ме чака да играем долу!-недоволстваше. Най-накрая успях да смъкна ципа и да ѝ облека блузката, когато из къщата се разнесе гласът на Хари.

-Джулс?!

-Да?-извиках в отговор, обувайки ѝ и панталонките.

-Какво значат три черти?!

Моля?

-Как така три черти?!

Грабнах теста от ръката му и бързо го огледах. Как е възможно да има три черти?! Две черти е положителен, една е отрицателен, а тук има три?! Прокарах ръка по пръчицата в ръката ми и червената чертичка се размаза по пръста ми.

-Това е...флумастер. Сам се е добарала до теста.-въздъхнах и продължих да търкам, но втората черта така и не се изтриваше. Момент. Това не е флумастер. Истинска е. Господи!

-Какво има?

-Втората чертичка е истинска!

-Моля?!-теста отново бе прехвърлен в неговите ръце и огледан внимателно. Голяма усмивка се изписа на лицето му, същата от преди години, когато разбрахме, че Саманта ще бъде наше дете.-Джулс? Знаеш ли какво значи това?

-Ще си имаме бебе...-проплаках, хвърляйки се в обятията му. След толкова много време най-накрая се случи.

-Тате, мама защо плаче?-сладкото гласче на Сам прекъсна щастливия момент, приковавайки вниманието ни. Избърсах сълзите си от щастие и се наведох към нея, за да в вдигна до преди Хари да ме изпревари.

-Мама плаче от радост, не се тревожи за нея.

-Защо?-отново попита. Съпруга ми погледна усмихнато към мен, чудещ се какво да отвърне на детето.

-Защото сме много щастливи, слънчице! Ще си имаме още едно прекрасно детенце като теб, което ще бъде твое братче или сестриче.

-Бебе?

-Да. Ще си имаме бебе.-прошепнах на себе си. Все още не знаех на кой свят съм от радост. Господи! Най-накрая. След всичко, което преживяхме. След всички сълзи, тревоги и страдания се случи! Отново дойде времето да бъдем по-щастливи от всякога.

Постигнахме го. Успяхме.
Защото не се отказахме.