Options/ Plan b

21

Вечерта дойде твърде бързо и за жалост, дори все още да не съм си съставила достатъчно добри аргументи, аз трябваше да отговарям за постъпките си пред баба.
Чаровният изплашен принц се бе вмъкнал някак си в стаята ми без никой да разбере и твърдеше, че е дошъл да говорим. Имаше нещо притеснително в погледа му, което ме плашеше повече и от предстоящия ни разговор с баба.

-Ако нещо внезапно се случи, аз искам да знаеш, че съжалявам, принцесо...-каза, погалвайки с пръсти бузите ми. Тъкмо щях да го попитам защо говори така, но бяхме прекъснати от баба.

-Люк?-изненада се тя, след като нахлу в стаята ми.- Мислех, че си тръгна.

-Върнах се, за да говорим.-обясни, настанявайки се върху леглото ми. Имаше нещо странно. Нещо го тревожеше, беше прекалено умислен. Дали има нещо общо със Сиера?

-Исках да говоря само с Джулс.

-И двамата сме забъркани в това.-отвърна той все така замислен.

-Люк, всичко наред ли е?-почувствах се длъжна да го попитам, защото беше очевидно, че е потънал в дълбоки мисли. В отговор получих само несигурно кимане, което ме изнерви. Държи ли се дръпнато или аз драматизирам?

-Как успя да ѝ го причиниш?-започна баба, стараейки се да остане колкото се може по-спокойна. Повдигнах рамене, защото аз самата не знаех какво оправдание да ѝ дам и имах ли такова всъщност? -Говорете!

-Съжалявам...-измърморих.

-Съжалението не оправя нещата. Знаеш в каква криза изпадна сестра ти, предишния път, когато се забърка с приятеля ѝ! Едва се сдобрихте!

-Знам.

-И въпреки това правите подобни неща зад гърба ѝ! Виж, Джул, опитвам се да не заемам страна, но ти си голямата ѝ сестра! Трябва да се грижиш за нея...

-Опитвах, бабо! Знаеш ли колко пъти исках да прекъсна връзката си с Люк, но не можех. -започнах да изливам душата си несигурно, но не очаквах да бъда толкова искрена.- И аз го харесвам колкото нея.

Въпреки вината, която изпитвах не се сдържах и вдигнах погледа си от земята, поглеждайки към русото момче, гледащо ме със съжаление. Защо ме гледа така? Не изпитваше ли и той същото?