Options/ Plan b

23

-За какво е това събиране?-попитах татко, докато оглеждах атмосферата наоколо. В салона имаше около петдесет души, всичките изискани и издокарани, усмихващи се сякаш нямат никакви проблеми.

Колко им завиждам.

Почувствах се зле заради начина, по който се бях облякла, защото роклята ми не бе една от най-официалните.

-Рожден ден.-отвърна, усмихвайки се нервно. Това, което ми каза в колата тази сутрин, очевидно не е било всичко. Все още беше напрегнат и изнервен.

-Чий?

-Скъпа, доведох те тук, за да се разсееш. Спри да задаваш въпроси и се отпусни.-помоли ме, усмихвайки се окуражително.-Ще говорим после.

-Как трябва да се отпусна, когато теб те притеснява нещо и е очевадно за мен?-направих опит да го притисна, за да ми разкаже какво се случва точно, и почти бях успяла, когато малкият ни разговор бе прекъснат от мъж на възрастта на баща ми. Беше висок със светли очи и изискан костюм, като този на баща ми.

-Добре дошли! Изключително се радвам, че дойдохте, Грейсън!-поздрави ни той, здрависвайки се и с двама ни.-Това Джулс ли е? Господи, толкова е красива! Изглеждаш прекрасно!

Смутих се от комплиментите на мъжа и просто се усмихнах учтиво. Трябваше ли да му отговоря нещо?

-Поканихте ни толкова любезно, нямаше как да откажем.-каза баща ми, докато се усмихваше престорено. Точно това не ми харесваше в цялата ситуация. Той беше притеснен за нещо.

-Може ли да поговорим на саме за малко?-попита баща ми, който кимна в отговор.- Джулс, можеш да седнеш ето там, не се притеснявай. -каза, посочвайки една от масите в дъното.

Послушах непознатия за мен мъж и се запътих към масата поставена в най-отдалеченото място на салона. Факта, че не бе на централно място ме зарадва донякъде. Все още се чувствам не на мястото си.
Настаних се на един от столовете, върху когото бе изписано моето име и се оказах единствената настанила се на масата.

Беше неловко.

И тъжно.
Можеше поне Сиера да бъде тук. Ако не бях постъпила с нея по такъв начин...а той?
Защо съм толкова глупава, защо изобщо му се доверих?
Знаех, че имам лошо предчувствие и въпреки това се впуснах в онази игричка.
Лъжеше сестра ми в очите, а аз му се доверих. Как изобщо успях да си помисля, че може да бъде честен с мен?