Yes I'm Gay// Dojae

54

Когато Дойонг се прибра баща му все още го нямаше. Майка му обаче го чакаше в кухнята с чаша кафе . Тя погледна към Дойонг когато влезе в помещението. Той отвърна на погледа ѝ, в който ясно можеше да види притеснение. Изведнъж вълна от срам заля Дойонг. Как се очакваше да обясни на майка си къде го е завел баща му? Той отклони поглед ,не способен да издържи на настоятелния поглед на майка си. Знаеше че трябва да ѝ каже и ,че тя няма да го остави докато не разбере какво се е случило. Но пък как би могъл да обясни подобно нещо на собствената си майка. Не искаше нито да я лъже,нито да и сподели.

- Ще ми кажеш ли какво става най после или само ще висиш там ? - попита майка му и дръпна стола до себе си,след това го потупа ,давайки знак на Дойонг да седне при нея

Дойонг седна до майка си , но не обели и дума. Не знаеше как да постъпи,какво трябваше да ѝ каже?

- Явно няма да ми кажеш така - изтъкна майка му - тогава ще те питам и ти само ми отговори с да или не. Баща ти заведе ли те на някое място ,на което не искаш и не би трябвало да си?

- ... Да - отвърна Дойонг забил поглед в скута си. Не смееше да погледне майка си от срам

Майка му се намръщи. Отмести поглед от сина си ѝ се загледа в кафето си. Изглежда премисляше нещо. След малко пак се обърна към Дойонг видно ядосана.

- Къде те заведе този стар идиот?

- Ами... Мисля ,че ще е по добре да питаш самия него.

- Не си вдига телефона

- Тогава го питай като се прибере - каза Дойонг, надявайки се най после да се измъкне,но не му се получи

- Не ми се чака, просто ми кажи

- Не искам... - каза Дойонг и я погледна жално.

Изглежда това имаше ефект защото жената въздъхна примирено и се съгласи да говори с мъжа си като се прибере.

- Ама имам още един въпрос - каза жената преди Дойонг да успее да се измъкне - Защо остана да спиш в дома на Джехьон?

- Ами...така се случиха нещата , че той беше там и..ами той на практика ме спаси..

- Тогава трябва да му благодариш като хората - каза майката и най после се усмихна - Джехьон изглежда като добър човек

- Такъв е.. - отвърна Дойонг и най после успя да се отърве от разпита на майка си и да си отиде в стаята. Беше дълга нощ и се нуждаеше от малко сън.

•••

Няколко часа по късно Солар се беше самопоканила и без капчица милост събуди Дойонг от хубавия му сън. Той измрънка с досада ,но момичето му каза да не си хаби думите в оплаквания,а вместо това да ѝ разкаже с подробности какво се е случило предната вечер. Дойонг и разказа всичко като през цялото време Солар не спираше да си сменя настроенията. Ту говореше колко идиотски е постъпил баща му ,ту се радваше на сладките моменти между Джехьон и Дойонг, после пак се цупеше заради клуба,но накрая направи заключение ,че без ситуацията с клуба,Джехьон и Дойонг нямаше да имат този момент на сближаване.

Дойонг се изчерви при мисълта как двамата се бяха сгушили. Беше му толкова успокояващо и... приятно. Беше се почувствал толкова на място в прегръдките на другия.

Солар се усмихна мазно гледайки към изчервения Дойонг.

- Харесваш го - подсмихна се тя

- Не.. - отрече Дойонг ,но и той самия осъзна колко неубедително звучи

- Стига де,точно мен ли мислиш че ще излъжеш, харесваш го

- Може би - отвърна Дойонг и се изчерви още повече.

Сори за късния ъпдейт,ама вие вече сте ми свикнали 😂😅

Историята е към самия си край така че ще се постарая за по бързи ъпдейти