Yes I'm Gay// Dojae

9

По време на първата тренировка Дойонг беше пълно бедствие. Не можеше да схване стъпките,спъваше се и настъпваше хората около него. Падна поне пет пъти,а накрая Тен толкова се ядоса,че го изгони от залата.

- Спокойно ще задобрееш.- каза Солар,когато тренировката свърши.

- Надявам се.

- Но за момента си ходещо бедствие.

Дойонг я изгледа злобно и продължи към изхода на сградата,игнорирайки виковете на Солар.

- Ей трол такъв,не се сърди- каза момичето и му се метна на врата в опит да го спре. Получи и се,но от страни гледката беше доста комична.

- Не се сърдя.

- Тогава какво ти има?- попита Солар и го пусна.

- Нищо

- Познаваме се от цяла вечност и ти си мислиш,че ще ме забудиш? Казвай какво те мъчи.

- Казах ти...нищо

- Дойонги...до преди малко нищо ти нямаше,а сега почваш да ми се депресираш.

- Просто...снощи нашите се скараха много гадно...и баща ми каза някои неща.

- Оу...съжалявам. Не трябваше да те притискам да ми казваш.

- Не не,няма проблем..

- Искаш ли да отидем някъде? Може да питам майка ми дали може да спиш в нас.

- Не няма нужда. Трябва да се прибера. Не да бягам от проблемите си.

- Знаеш,че съм до теб нали?

- Знам. Благодаря,че си до мен.- каза Дойонг и я прегърна.

Съжалявам,че се забавих с ъпдейта