Yes I'm Gay// Dojae

56

- Направи го - каза Тен следейки с поглед Джехьон ,който ходеше напред назад из кабинета си

- Ами ако ми откаже? - разтревожи се Джехьон

- Няма да дойде края на света ако ти откаже - Тен извъртя очи ,правеха това от известно време и вече му беше станало досадно - спри да бъдеш пъзльо и просто го покани на среща

- Ама-

- Стига си отлагал! Харесваш го нали? Тогава направи нещо по въпроса.

- Знаеш как бях след..след него

- Сега е различно,с Дойонг дори още не сте се събрали,по дяволите та дори на среща не си го поканил още. Преди беше толкова по дързък ,къде ти отиде смелостта?

- Замина си заедно с бившия ми

- Забрави го вече този! Мина толкова много време,преодолей го най после!

- Добре де..ще го поканя на среща - примири се Джехьон

- Така те искам! - каза Тен и дари приятеля си с окуражаваща усмивка - А сега тръгвам,Джони ме чака.

Джехьон остана сам в кабинета си. Започна да мисли кога и как точно да покани Дойонг. Тен беше прав,нямаше какво да чака. Беше страдал по бившия си прекалено дълго,а Дойонг беше страхотен и не трябваше да си пропилява шанса с него. Не трябваше да изпуска вероятното си бъдеще заради миналото. Джехьон се прехласна в мисли за Дойонг. За красивата му мека кожа,за блестящите очи,божествения глас,плътните му устни. Устните му...как само искаше да ги целуне...

Джехьон разтърси глава при тази си мисъл и се върна към работата ,която го чакаше на бюрото му. И все пак ,не можеше да се съсредоточи.

•••

- Дойонг,може ли да поговорим? - попита Джехьон

Дойонг тъкмо бе свършил с тренировката. Беше потен ,уморен и нямаше търпение да се прибере , за да се изкъпе. Не му беше до разговори ,но все пак се съгласи. Отдалечиха се от останалите и Дойонг можеше да усети погледа на Солар забит в гърба си .

- Какво има? - попита Дойонг ,а Джехьон си пое дълбоко въздух

- Ами чудех се свободен ли си в събота вечер ? - попита Джехьон ,а притеснението в гласа му се усещаше

- Мисля че да...защо? Да не е станало нещо?

- А не,не - отрече по-големия и поклати глава