Yes I'm Gay// Dojae

24

- Хьонг идваш ли?- попита по-малкия

- Идвам,само да довърша разговора- отвърна Джехьон

- Побързай де,липстваше ми. Искам да наваксаме изгубеното време- каза той гледайки жално

- Минута и идвам. Да документите са на бюрото...не червената папка,трябва да е под синята....не в чекмеджето отгоре...да точно това. Направи копие и го остави обратно на бюрото ми...да ..добре благодаря ти,чао.

- Хьонг приключи ли?

- Да

- Тогава да отидем в спалнята ти..

По малкия плъзна ръцете си по раменете му и го придърпа в целувка. Джехьон му отвърна и обви ръцете си около кръста му , придърпвайки го плътно към тялото си. Приплъзна едната си ръка към задника му и го стисна. По малкия изстена и брюнета се възползва пъхайки езика си в устата му,обхождайки всеки сантиметър. Хвана бедрата му и го повдигна ,а блондина обви краката си около него. Понесе го към спалнята и отвори вратата с крак. Остави го да легне на леглото и се надвеси над него. Прекъсна целувката им и постави няколко целувки по продължението на челюста му,а след това и по шията

- Хьонг..- изстена по малкия- м-моля те

Джехьон се изправи рязко в седнало положение,целия облян в пот. Беше минала цяла година от последната им среща. Защо той продължаваше да му вреди.Защо отново трябваше да се връща в мислите му.Защо Джехьон не можеше да го забрави. Трябваше да го забрави. Та той почти развали всичко.

Джехьон прокара ръка през косата си. Беше едва пет сутринта ,но той нямаше как да спи повече. Искаше да поговори с някой ,но единствения беше Тен,а знаеше че ако го събуди толкова рано, тайландеца ще го напсува и ще се разсърди. Може би малка разходка нямаше да му навреди. Малко свеж студен въздух. Да звучеше добре. Розовокосия стана от леглото и се застана пред гардероба. Набързо облече по топли дрехи и се отправи към кухнята ,за чаша кафе.

Половин час по късно вече вървеше към близкия парк. Беше рано и почти не се виждаха хора. И по- добре,така Джехьон щеше да остане насаме с мислите си. Беше бъдни вечер и розовокосия беше сигурен,че само след няколко часа улиците щяха да са претъпкани от бързащи по задачи хора. Вървеше без да обръща внимание на случващото се около него. Изведнъж се спря и съжали за това,че не гледаше къде ходи. Или може би подсъзнателно е знаел ,че иска да се върне там и да си спомни. Мястото на първата им целувка. Точно под една стара върба,година и половина по рано. Беше толкова романтично. Бяха си направили пикник през април. Беше красиво,природата тъкмо се събуждаше от зимния си сън , беше толкова цветно.

Една сълза се търкулна по бузата му и той побърза да я изтрие. Не трябваше да си припомня миналото,а да го забрави. Всички хубави моменти с него бяха лъжа и Джехьон го знаеше.
И все пак му се щеше да не бяха. Преди година беше с него на Коледа. Сега щеше да е сам. Тогава си прекараха добре. Дори правиха секс. Сега щеше да яде притоплена пица,гледайки коледни филми по телевизията. Можеше да отиде при родителите си,но не искаше да ги тревожи. Те си мислеха ,че Джехьон го е преживял, че е забравил миналото и е продължил на пред ,но очевидно не беше така.

Трябваше да се махне от това място,преди спомените да го залеят като огромна вълна от болка. Тръгна почти на бегом ии скоро се озова пред една отъпкана пътечка. Не беше асфалтирана като алеите в парка. "Какво пък толкова" помисли си Джехьон и тръгна по пътечката.