Yes I'm Gay// Dojae

20

- Здра- опита се да поздрави Джони,но Тен го подмина като пътен знак

- Какво е станало между вас?- попита Марк

- Аз съм идиот,това стана- отвърна Джони натъжено

- Е това е вярно,ама какво направи?

Джони разказа накратко случилото се от предната вечер ,докато двамата вървяха към звукозаписната стая.

- Знаеш ли това не е най-подходящия начин да признаеш чувставата си на някого- изтъкна Марк

- Мислиш ли - каза Джони и погледна по-ниския накриво

- Просто му се извини и му кажи ,че го харесваш,този път ако може на трезва глава

Двамата влязоха в звукозаписното студио и оставиха нещата си на столовете. Джони съблече сакото си и го остави на закачалката в единия ъгъл на помещението и се обърна към Марк.

- Знаеш какъв инат е,а и ако все пак не ме харесва? Ще направя нещата още по сложни - притесни се Джони

- Не му мисли толкова- отвърна Марк

- Лесно ти е да го кажеш

- Напротив,знаеш ли през какво минах докато призная на Хечан,да не говорим и че понякога се сърди за най- малкото и трябва да го убеждавам да ми прости

- Добре де може би си прав

- Просто го убеди да те изслуша. Ако подбереш правилните думи съвсем скоро ще се съберете,сигурен съм

- Дано да си прав

Някой почука на вратата и след като Джони каза влез. Лидера на една от групите на компанията отвори вратата и подаде само главата си

- Ъм..знам ,че трябваше да запишем новата песен днес,но...ами имаме малък проблем

- Какво има?- попита Марк и кръстоса ръце

- Джун изчезна

- Как така е изчезнал?!

- Ами той каза,че ще отиде някъде преди да дойде тук и се разбрахме да се чакаме в кафенето в десет,но той не се появи и не си вдига телефона

- Мамка му -изруга Джони и взе сакото си,обличайки го - кажи на останалите да го потърсят на места където би отишал,Марк ти остани тук ако все пак дойде,а аз ще обиколя с колата

•••

Половин час търсене ,но нямаше и следа от идола. Не го намериха в никое от любимите му места. Джони тъкмо се беше отчаял когато съзря момче,което много приличаше на Джун. Побърза да паркира колата си и се затича към него,внимавайки да не се подхлъзне на заледените улици. Когато го настигна го хвана за рамото и го обърна,но това не беше Джун. Джони се извини и тръгна обратно към колата си.

Тъкмо се канеше да се качи в превозното средство ,когато погледна към заведението пред което беше паркирал. Присви очи ,за да може да види по хубаво,но този път не се беше припознал и Джун наистина седеше във въпросното заведение. Той беше с лице към Джони ,а пред него имаше някакво момиче. Очевидно се караха защото идола ,нервно разрошваше косата си и потропваше с крак. Накрая рязко се изправи остави няколко банкноти на масата и с бърза крачка излезе от заведението.

Джони тръгна след него викайки името му,но идола ходеше устремено без да го отразява. Когато Джони го настигна хвана ръката му ,карайки го да спре и да погледне към него. На Джун му отне само няколко секунди ,за да осъзнае кой седеше пред него.

- Какво си мислиш ,че правиш?!- попита Джони изнервено- Да изчезваш така без да кажеш нищо на никого

- Съжалявам аз-

- После ще се извиняваш ,сега трябва да се върнем в компанията

Джони задърпа Джун към колата си,но идола не се противеше и кротко вървеше след него. Двамата се качиха в колата на по-големия и преди да тръгнат Джони се обади на лидера на групата,за да му каже че е намерил Джун. Джони запали двигателя и потеглиха към компанията. Двамата стояха известно време в тишина ,но Джони реши да я наруши.

- Ще ми кажеш ли какво се е случило?- попита по-големия

- Приятелката ми скъса с мен

- И това е извинение да не кажеш на никой къде отиваш и да не си вдигаш телефона?

- Не се бяхме виждали от известно време и се уговорихме. Когато отидох в заведението тя дори не ме погледна. Каза, че съжалява. Когато я попитах защо,тя си призна че ми е изневерявала. Поиска да скъсаме защото нямам време за нея.- някрая Джун започна да плаче

Джони го погледна изненадано ,чудейки се как да го успокои. Когато спряха на червен светофар Джони протегна ръка и започна да го потупва успокоително

- Гадно е,но...ще го преживееш. Не го мисли толкова. Такива неща се случват постоянно,ще срещнеш правилната,просто не е дошло момента

- Съжалявам, не исках д-

- Спокойно, станалото станало

Светофарът светна зелено и Джони отново потегли.