Yes I'm Gay// Dojae

40

- Идиот - каза Солар ядосано и перна Дойонг зад врата

- Казах, че съжалявам де,стига си ме била - отвърна Дойонг и покри главата си с ръце,за да се защити

- Аз приятелка ли съм ти или какво?! Защо не ми се обади,а си тръгнал да ми скиташ по улиците,да не говорим и ,че е зима. Добре ,че поне Джехьон те е срещнал и те е прибрал. Макар,че и не ми харесва ,че си приел да останеш у тях,но на мен не ми каза нищо. Знаеш ли обидена съм ти

- Стига де,знаеш че ако бях отишъл у вас баща ти щеше да звънне на моя

- Можеше поне да ми пишеш,знаеш ли колко притеснена беше леля,на косъм беше да звънне в полицията,добре че се появи

- Джехьон ме накара да отида. А и не е нужно да си толкова настроена срещу него,сдобрихме се

- Това не го прави по малко идиот,макар че и ти си същия глупак

- Право в чувствата

- Ако пак се случи нещо такова искам веднага да ми се обадиш,чу ли?- каза Солар гледайки го сериозно

- Да мамо - отвърна Дойонг и извъртя очи

- Хич не ми се присмивай,говоря сериозно. Дойонг това е сериозно. Какво щеше да правиш цяла вечер? Да скиташ по улиците? Опасно е. Ами ако ти се беше случило нещо?!

- Разбрах,стига си ми чела конско. Както виждаш съм жив и здрав

•••

Дойонг по настояване на Солар и Джехьон се прибра по рано. Джехьон го освободи от репетициите,твърдейки че трябва да изглади отношенията си с техните и че това не може да продължава така. Оставен без избор Дойонг седеше пред входната врата. Джехьон го закара и в момента седеше в колата си и гледаше чернокосия. Дойонг знаеше,че той няма да си тръгне докато не се увери че по-малкия се е прибрал. Дойонг му хвърли последен поглед преди да отвори вратата. Майка му го посрещна,но не каза нищо. Наблюдаваше Дойонг докато събличаше якето си,докато вървеше към стаята си,а после застана пред нея,всякаш да се увери ,че чернокосия няма да си тръгне отново.

- Може ли да ме оставиш да се преоблека? - попита той,гледайки майка си с нетърпение

- Да..да разбира се - отвърна тя и се отръпна,затваряйки вратата

Дойонг се преоблече набързо и се излегна на леглото си. Знаеше ,че баща му ще се върне след няколко часа,а въобще не искаше да го вижда. Но преди да срещне баща си,трябваше да поговори с майка си. Тя беше започнала да го приема и се държеше коренно по различно от преди няколко месеца. Дойонг знаеше ,че майка му мрази когато баща му го обижда. Но не му се противопоставяше когато е ядосан. Често водеха разговори затова как ,той трябва да започне да приема Дойонг. И въпреки това нямаше разлика в отношението му. Говореше се със същата горчивина в гласа когато ставаше въпрос за Дойонг. Мразеше факта ,че сина му е гей и не го криеше. Това наистина много нараняваше Дойонг,но пък какво можеше да направи. Не е като да е избирал да бъде такъв,не може да се промени просто ,за да се хареса на баща си. Това беше истинския Дойонг и той трябваше да се съобразява.

Дойонг излезе от стаята си и се отправи към кухнята,където майка му приготвяше вечеря. Попита я дали иска помощ,но тя отказа. Чернокосият седна на масата и двамата потънаха в тишина.

- Днес нямаш ли репетиции? - попита майка му

- Джехьон ме освободи - отвърна Дойонг

- Защо? Да не си болен?- майка му се обърна към него ,гледайки притеснено

- Не,не съм - каза Дойонг ,майка му си отдъхна и отново се обърна към котлона

- Разбрах,че си пренощувал в дома му. Явно сте си оправили отношенията

- Да

- И сега сте заедно?

- Не

- Но той се застъпи ,за теб сутринта

- Знам,не го очаквах. Честно не знам защо го направи

- Явно му пука за теб

- Предполагам

- Той е добро момче

- Мамо,казах ти че не сме заедно

- Добре де,схванах...

- ....всъщност..отностно връзките ми..в неделя си уговорих втора среща с едно момче - каза Дойонг

- Това е хубаво - отвърна майка му - чакай малко,втора среща?- попита майка му и се обърна към Дойонг невярващо- защо не знам за първата?

- Исках да видя как ще мине преди да ти кажа

- И? Добър ли е? На колко години е? Как се казва? Родителите му с какво се занимават?

- Мамо, по-полека с въпросите

- Аз съм ти майка,трябва да знам тези неща

- Добре де. Да той е много мил,казва се Тейонг,на деветнайсет е и родителите му са разведени

- Оу..Сам ли живее?

- Да

- Единствено дете?

- Има по-малка сестра

- Работи ли?

- Има почасова работа

- А какво учи? Учи ли изобщо?

- Да първа година в университет е

- Как се запознахте?

- Той също е стажант в компанията

- Ами н-

- Мамо стига с тези въпроси

- Хубаво де

Между двамата отново се настани тишина.

- Когато баща ти се прибере - подхвана майка му - трябва да поговорите. Сутринта говорих с него и го поуспокоих,но трябва да спрете тези караници

- Не е като аз да ги почвам

- Дойонг

- Хубаво де щом всички искате ще говоря с него - предаде се чернокосия- но ако отново ме обиди няма да му проговоря

Майка му го погледна тъжно,но не каза нищо. Дойонг и баща му бяха много различни,но поне в едно си приличаха - и двамата бяха твърдоглави