21

678 74 1
                                    

Днес беше последният ден от училище преди зимната ваканция. Дори учителите нямаха търпение часовете да свършат и да се приберат при семействата си. Защото и почти не учиха,като цяло само си говореха празни приказки колкото да убият времето.

Джехьон беше решил да направи малка изненада на всички трейнита така,че всички получиха картичка,коледна бисквитка и чаша горещ шоколад. Пусна ги по рано от обичайното и им пожела весели празници.

Сега Дойонг седеше в леглото си,ровичкайки инстаграма си и се чудеше какво да прави. Вече имаше много свободно време и осъзна ,че не знае какво му се прави. Беше свикнал с натовареното си ежедневие- училище ,а после и тренировки. Реши да гледа филм,но след около двадесет минути му доскуча и остави лаптопа си настрана. Реши да почете книга,но и това скоро му омръзна. Не можеше да звънне на Солар защото беше време за любимия ѝ сериал и нямаше шанс да вдигне телефона.

Накрая реши , че няма да е зле да се упражнява,все пак трябваше да научи танца,а колкото по-бързо станеше,толкова по-добре

•••

Тен тъкмо излизаше от банята когато някой позвъни на звънеца. Тайландеца реши да го игнорира,все пак кой би го потърсил в този късен час. Насочи се към спалнята си,но някой пак позвъни. Той отново го игнорира и влезе в стаята си. Облече се и отиде в кухнята готов да си направи вечеря,но звъненето се потрети,придружено с блъскане по вратата. Тен извъртя очи и отиде да отвори разбрал,че който и да беше няма да се махне.

- Кой е?- попита тайландеца преди да отключи,все пак не искаше да отваря на непознати

- Аз съм,Джони

- Разкарай се!

- Моля те отвори искам да поговорим

- Нямам за какво да говоря с теб !

- Тени моля те

- Стига си ме наричал така и се махай!

- Отвори проклетата врата!- ядоса се Джони и удари вратата,стряскайки Тен ,който леко подскочи

- Няма! Махай се!

- Съжалявам,моля те отвори,нека поговорим

- Казах ти че няма за какво да говоря с теб

- Няма да се махна докато не отвориш! Яко трябва и ще седя пред вратата ти цяла нощ

- Прави каквото искаш това не е мой проблем

- Така или иначе ще излезеш в един момент,нека не усложняваме нещата и просто отвори

- Ха мечтай си. Запасил съм се с храна за седмица,няма да мръдна от тук.

- Мамка му Тен просто отвори вратата,не е сложно!

- Ей момче,стига си викал,някои хора се опитват да спят!- провикна се една от съседките на Тен

- Съжалявам- каза Джони

- Тени моля те,дай ми шанс да ти обясня и да изгладим нещата по между си. Не искам да се караме мразя факта , че ме отбягваш.

- Ъх добре- предаде се тайландеца и отвори вратата.

Джони влезе в апартамента на по-ниския доволен ,че Тен най после го пусна. Събу обувките си и влезе навътре отивайки във всекидневната

- Казвай каквото ще казваш и се разкарай по-бързо- каза Тен и скръсти ръце

- Виж знам,че малко прекалих онази вечер и не трябваше да пия толкова. Но Тен аз наистина те харесвам и то много

- Пак ли си пиян? Или това е някакъв тъп номер?

- Защо не ми вярваш?! Не съм пиян и това не е шега. Харесвам те наистина

- Аз..аз също те харесвам - каза Тен под носа си,с наведена глава твърде засрамен за да срещне погледа на другия

Джони се усмихна и приближи тайландеца прегръщайки го. Обви ръцете си около кръста ми и облегна брадичката си на рамото му. Попринцип би потормозил тайландеца,карайки го да го повтори,но не искаше да го ядосва.

- Тени,излез на среща с мен.- каза Джони и Тен се отдели от прегръдката,за да срещне погледа на другия

- Ше си помисля - отвърна Тен и се усмихна мазно

- Сериозно?- отвърна по-високия и вдигна едната се вежда

- Добре де да,ще изляза на среща с теб. - каза Тен

Yes I'm Gay// DojaeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora