Възрастният мъж се прибра малко след полунощ. Отне му доста време на размишления ,но накрая осъзна колко глупаво бе постъпил. Не знаеше как щеше да погледне сина си в очите. Или жена си, която го чакаше търпеливо във всекидневната. Седеше на дивана в очакване съпругът ѝ да се прибере и да поиска сметка за действията му. Нямаше да позволи някой да наранява сина ѝ,вече беше допуснала грешката да го пренебрегне и нямаше да я повтори.
Мъжът упорито отбягваше настойчивия поглед на съпругата си, който още малко и щеше да пробие дупка в него.- Можеш ли да ми обясниш защо водиш Дойонг някъде без мое знание? Аз каква съм тук ? Чистачка? Готвачка? Аз съм му майка забога! - почти извика жената и се изправи от дивана. Скръсти ръце и се приближи до съпруга си - Не може да правиш така! Знаеш ли как се почувствах когато Дойонг видимо разстроен ми се обажда по никое време и ми казва ,че ще спи при Джехьон?! Милия не смееше да се прибере , нито да ми каже какво е станало. Сега ми кажи,къде го заведе и какво се случи,че да се разтрои толкова?
Тишината ги обгърна, напрежението се усещаше във въздуха ,а жената не сваляше настойчивия си , ядосан поглед от мъжа си. Той пък все още не смееше да я погледне, нито пък знаеше какво да ѝ каже. Нямаше оправдание,постъпи необмислено и глупаво,не можеше да го отрече.
- Съжалявам.. - каза мъжът толкова тихо ,че чак самия той едва се чу
- Не искам извинения,а обяснения - каза жената и затрака с крак ,чакайки отговор
Мъжът можеше да се закълне ,че не е бил по изплашен през живота си. Никога не беше виждал жена си толкова настървена.
- Аз.. заведох го в... заведох го в стриптийз клуб..защото си мислех ,че така ще го.. направя нормален
В следващия момент жената стовари дланта си върху бузата на съпруга си,в силен и звучен шамар,който остави отпечатък след себе си. Но си го заслужаваше и мъжа знаеше това.
- Ти нормален ли си?! Как въобще ти хрумна подобно нещо?! Да не говорим и че сина ти няма нужда от поправяне. Аз го разбрах и приех , защо не можеш и ти ? Дойонг правеше толкова опити да ти се хареса, да те накара да го приемеш, защото той е такъв. Винаги е бил. Иска баща му да го приеме отново,да го разбере. А ти какво направи? Опита се да го промениш,по възможно най гнусния начин. Не разбираш ли? Дойонг не е като теб,никога не е бил и няма да бъде. Той е себе си и единственото което иска от теб е да го разбереш. Ако ще се наричаш баща на моето дете ,тогава се дръж като такъв. Ако ли не се разкарай от дома ми
Жената каза всичко на един дъх и когато приключи си пое дълбоко въздух , в опит да възстанови дишането си. Ако до преди пет минути беше ядосана,то тогава сега беше бясна.
- Съжалявам,аз..не знам какво си мислех. Просто толкова ревнувах от сестра си.. исках и Дойонг да си има приятелка. Знаеш че винаги съм имал очаквания за живота на Дойонг и откакто разбрах ,че е гей всичко се срина. И въпреки цялото това време, изглежда все още не мога да го приема..
- Знаеш че Дойонг няма как да покрие очакванията ти. Както казах той не е теб. Има си свои интереси, свои виждания,свой живот. Знаеш че той никога нямаше да може да покрие очакванията ти. Да го направи би означавало да се откаже от желанията си, от мечтите си . Осъзнай се преди наистина да го изгубиш. Дойонг няма да се опитва да се помири с теб още дълго. Да не говорим и колко наранен е в момента. Престани да мислиш само за себе си и помисли за сина си . Опитай се да погледнеш от неговата гледна точка и да бъдеш до него когато му трябваш,вместо да водиш безмислени войни.
- Аз ще се опитам..да бъда бащата, който Дойонг заслужава - каза мъжът и най после се осмели да погледне жена си в очите
- Искрено се надявам да е така - каза жената и излезе от стаята без да казва нищо повече
Ъпдейт другата седмица
YOU ARE READING
Yes I'm Gay// Dojae
FanfictionДойонг е приет в компанията на Джехьон. Джехьон вижда нещо специално в Дойонг. Дойонг е гей. Джехьон също..