Yes I'm Gay// Dojae

37

Дойонг вървеше по заснежените улици с пълни със сълзи очи. Беше свикнал на подигравките от съучениците,но колкото и да опитваше не можеше да приеме обидите от баща си. Все пак му е баща и думите му боляха повече. Започна да ръми,но Дойонг не обърна внимание. Изведнъж се усили и преди чернокосия да осъзнае валеше като из ведро. Дойонг побърза да се скрие под близката автобусна спирка,но се подхлъзна и тупна по задник на земята. Подгизна съвсем и изпсува. Опита се да стане,подпирайки се на ръцете си,но дясната се плъзна и той остана на земята. Опита още един път,но със същия успех

- Дойонг?- попита познат глас

Чернокосият вдигна глава и видя Джехьон,който подаваше глава през прозореца на колата си.

- Имаш ли нужда от помощ?- попита розовокосия

- Не,добре съм - отвърна Дойонг и се опита отново да стане,но без резултат
- Добре де ,да имам нужда от помощ

Джехьон грабна нещо от седалката до него и излезе от колата си. Разпъна чадъра ,който държеше и отиде при Дойонг. Подаде ръката си към него и чернокосия я хвана. Изправи се и застана лице в лице с Джехьон.

- Благодаря - измънка Дойонг и беше готов да размине Джехьон и да продължи пътя си,самосъжалявайки се,но другия му препречи пътя

- Знам,че не е моя работа,но..късно е и това е противоположната посока на дома ти

- Да прав сте,не е ваша работа - тросна се Дойонг и пак опита да го подмине,но без успех

- Плакал ли си? - попита ровозокосия

- Какво ви интересува? - отвърна Дойонг

- Дойонг просто искам да ти помогна

- Престанете да се правите на мил и ме оставете на мира !- извика чернокосия

- Не се правя,пука ми за теб- настоя Джехьон

- Не може ли просто да ме оставите намира - каза Дойонг и отново избухна в плач - защо се правите,че ви пука,не е така,не може да ме излъжете! Солар е единствената на която и пука за мен

Джехьон не каза нищо ,но придърпа Дойонг в прегръдка. Чернокосия зарови лице в рамото му,а по-големия започна да гали косата му успокоително. Стояха така известно време докато Дойонг се успокои. Чернокосия се осъзна и отстъпи назад. Отбягваше погледа му,твърде засрамен за да го погледне в очите.

- Да не би..да си се скарал с баща си?- попита Джехьон,а Дойонг кимна - Ясно. Отиваш ли някъде или излезе ,за да се успокоиш и после ще се върнеш?

- Няма да се върна

- Тогава..да те закарам до Солар или...

- Не,тя си има достатъчно проблеми,няма да я занимавам точно сега. А и ако баща ѝ си е у тях,ще се обади на моя баща

- Имаш ли някого при когото да останеш? Или планираш да спиш на улицата? - попита Джехьон

- Просто ще се разхождам докато не стане сутрин и ще отида на училище - отвърна Дойонг

- Това не е добра идея- изтъкна Джехьон

- Не разполагам с друга

- Защо просто не се прибереш?

- Баща ми не ме иска,защо да се връщам?

- Не говори така,той ти е баща и-

- Престанете! Не знаете нищо, изобщо защо продължавате да седите тук с мен

- Защото ми пука за теб

- Не не ви! Не мога да ви разбера. В един момент сте супер секси директора на музикална компания,а в следващия ми давате грешни сигнали,въпреки че още страдате по бившия ви. И накрая ме отблъсквате , искайки да забравя всичко...по дяволите не сте единствения с разбито сърце

Джехьон остана без думи. Мамка му какъв идиот беше. Как можа да оплеска нещата с Дойонг толкова сериозно. Трябваше да му се реваншира,да оправи нещата. Не трябваше да се държи като задник,а да се държи с Дойонг както заслужава. Това момче беше прекрасно и не заслужаваше трудностите през ,които му се налагаше да мине. Може би беше време да се остави на желанието си да го защитава. Искаше Дойонг да е щастлив и беше крайно време да го направи такъв.

- Съжалявам..искаш ли...да дойдеш в къщи..и да поговорим. Не искам повече обърквания или караници по между ни

- Ще приеме само защото съм подгизнал и ми става студено - отвърна Дойонг и двамата се качиха в колата на Джехьон