38

664 80 7
                                    

Дойонг взе дрехите,които Джехьон му подаде и влезе в банята. Отначало не искаше да си взима душ в дома на Джехьон. Но след като Джехьон настояваше,че иначе ще настине не остана с никакъв избор. Розовокосия отиде в кухнята и направи вечеря,понеже предположи ,че Дойонг не е ял все още. След около половин час Дойонг беше готов и отиде при Джехьон.

- Седни - каза домакина и Дойонг го послуша,настанявайки се на един от столовете около масата. Джехьон постави чиния както и чифт пръчици пред него.

- Не съм гладен - каза Дойонг

- Вечерял си?

- Не

- Тогава яж

- Казах ти,не съм гладен

- Трябва да ядеш

- Не не трябва

- Дойонг,...моля те яж,поне малко

- Оф хубаво- примири се чернокосия и започна да се храни. Джехьон се усмихна и се обърна с гръб към Дойонг - Студено ли ти ?

- Не.. може би..само малко

Розовокосия отиде в спалнята си и взе един суитчър. Върна се при Дойонг и му го подаде. Чернокосият го изгледа странно,но все пак го взе и облече. Джехьон направи чай и го постави до Дойонг,който тъкмо беше свършил с вечерята

- Предполагам ти е харесало - подсмихна се Джехьон

- Не беше зле..предполагам - отвърна Дойонг,твърде засрамен да признае ,че Джехьон е добър готвач- Какво е това - попита той и взе чашата в ръце

- Чай

- Защо?

- За да се стоплиш

- ...Благодаря

- Сега може ли да изясним всичко

- Слушам ви..

- Добре виж,знам че бях пълен идиот,обърках те и направих неща които не трябваше. Просто...понякога наистина ми иде да те прегърна. Не искам да страдаш. Не знам защо,но искам да те предпазя. Дойонг ти си.. различен и..аз..просто..не знам как да се държа около теб. Ти си единственият ,който е виждал да свалям гарда си,освен Тен. И знам,че не ми вярваш,но моля те дай ми шанс,да поправя грешката си. Искам да ти докажа ,че наистина ме е грижа за теб и то не само защото си трейни. Позволи ми да ти бъда приятел..

Дойонг го гледа смаяно известно време,останал напълно безмълвен. Не знаеше дали да му повярва или не,но пък в крайна сметка защо му е да го лъже, нищо няма да спечели.

- Добре,нека бъдем приятели -съгласи се Дойонг и Джехьон се усмихна

- Тогава се чувствай свободен да ми споделиш когато нещо те тревожи,също ако имаш проблеми с баща си ,о и не е нужно да ми говориш толкова формално,само в компанията

- Добре,но..ще ми отнеме време ,за да ти се доверя

- Знам..но няма проблем,ще си заслужа доверието ти

- Днес...нашите видяха синините и...баща ми ме нарече женчо,защото съм оставил да ме тормозят - каза Дойонг

- Тормозят те?

- Не е ли очевидно? Цялото училище знае. Повечето не ми обръщат внимание ,но един продължава да ме тормози

- Този който те..подреди така

- Да

- Кучи син

- Недей

- Какво?

- Не падай на неговото ниво. По добре е като ги игнорираш. Поне тогава не те бият и се спират след няколко обиди..на ден

- Как може да търпиш това,не каза ли на някой учител,или на вашите

- Няма полза,няма да спре само ще стане по лошо. И без това остава малко,още няколко месеца и повече няма да го видя

- И все пак,не трябва да тър-

- Джехьон...не се меси,не е твоя работа

- Добре.. нищо няма да казвам. Но ако отново ти посегне искам да ми кажеш

- Добре. А сега ,ако нямаш против ми се спи и искам да си лягам

- О,ами само трябва да оправя гостната и да ти дам нещо по удобно за спане

•••

Джехьон тъкмо се върна в стаята си. След като оправи стаята за гости за Дойонг,си взе душ и се приготви за лягане. Дойонг почука на вратата и открехна съвсем леко,колкото да си покаже главата

- Какво има?- попита Джехьон

- Не мога да заспя,заради дъжда..може ли да..спя при теб

- Ако искаш ти спи тук,а аз ще спя в стаята за гости

- Не..остани..аз,забрави просто ще спя на дивана - Дойонг тръгна да затваря вратата,но Джехьон го спра

- Чакай,може да спиш тук,няма проблем. Трябва да се наспиш сигурно Тен ви е изморил днес

- Благодаря

Двамата се вмъкнаха под завивките с гръб един към друг. На Дойонг обаче му стана студено затова се приближи към Джехьон

- Какво правиш?- попита розовокосия

- Студено ми е

Джехьон стана и отвори един шкаф. Взе едно одеало и зави Дойонг. Мушна се при него и след малко размишляване дали да го направи,го прегърна през кръста.

- Благодаря - измънка сънено Дойонг

Yes I'm Gay// DojaeWhere stories live. Discover now