Yes I'm Gay// Dojae

25

- Дойонг?

- О,господин Джънг,к-какво правите тук?

- Не можах да спя и излязох на разходка. Ами ти?

- Идвам тук когато искам да остана сам

- О,ами тогава ще те оставя - каза Джехьон и понечи да се обърне,но Дойонг го спря

- Чакайте. М- може да останете

- Сигурен ли си?

- Д-да - отвърна Дойонг и се премести правейки място на другия да седне на пейката до него.

Двамата седяха известно време в мълчание,всеки потънал в собствените си мисли. Дойонг скришом му хвърляше погледи чудейки се какво го тревожи. Джехьон ,който седеше сега до него беше съвсем различен от директора на музикална компания,който познаваше. Онзи Джехьон беше уверен ,знаеше точно какво прави и какво да каже,не допускаше да си проличи дори нещо да го тревожи.

А Джехьон ,който сега седеше до него беше умислен,разтревожен и изглеждаше така все едно бе на път да се разплаче. Не усети,че е започнал да се взира в него, докато не срещна погледа му. Побърза да извърти глава,изчервявайки се.

- Съжалявам за вчера - кажа изведнъж Джехьон

- Какво?

- Избягах като пълен идиот

- Ням-

- Може ли да..да забравим за случката в съблекалнята? Аз..наистина не знам какво ме прихваща напоследък,просто не съм на себе си

- Добре

- Съжалявам

- А-ако искате да поговорите с някой. На среща съм. Пък и съм добър слушател

Джехьон го погледна преценяващо,но след това кимна.

- Може ли просто да поседим така? Аз не искам да съм сам точно сега.

- Разбира се

Седяха така известо време. Просто взирайки се в нищото ,когато Джехьон усети тежест на рамото си. Обърна глава и видя облегналия се на него заспал Дойонг. Чернокосия леко трепереше затова Джехьон сложи ръка на раменете му прегръщайки го. Още беше едва седем сутринта,какво ли правеше Дойонг тук толкова рано?

- Аз съм идиот - прошепна Джехьон. - А ти си нечестно сладък

Розовокосия го гледаше още няколко минути преди и той да се онесе

•••

- Господин Джехьон - повика го Дойонг и леко го бутна - Господин Джънг,събудете се

- Какво?- попита объркано Джехьон и разтри окото си

- Заспали сме

- Така ли?

- Да,спали сме около час, по- добре се прибирайте иначе ще настинете

- Ти също може да настинеш

- Не се тревожете за мен ,а се погрижете за себе си

- Дойонг,може ли да те питам нещо?

- Да

- Честен ли си?

- К-какво?

- Честен ли си? Тази загриженост?

- Не разбирам

- Преструваш ли се на дружелюбен? Защото ако е така спри още сега

- Не,защо ми е да се преструвам

- Вчера не изглеждаше особено щастлив да ме видиш

- Оу..ами..не,че не исках да ви виждам,просто.. Солар си измисля някои работи и..

- И?

- И тя се опитваше да ни сватоса - каза едва доловимо Дойонг

- Значи наистина си гей?

- Т-това проблем л-ли е?

- Не изобщо

- Съжалявам,аз по добре да се прибирам. Вие също,наистина може да настинете - каза Дойонг и се изправи

- Имаш ли против да те изпратя?

- Но господин Джънг наистина е студено не искам да се разболеете. Все пак утре е и Коледа

- Дойонг не се тревожи

" Ако наистина е искрен,то аз не заслужавам дори да говоря с него"- помисли си Джехьон