Yes I'm Gay// Dojae

42

Тейонг се усмихна когато видя Дойонг да го приближава.

- Здравей - поздрави танцьора

- Здравей - отвърна Дойонг - Къде ще ходим?

- Ще видиш - отвърна Тейонг

- Това твоята кола ли е?- попита Дойонг сочейки към автомобила паркиран на алеята пред дома му

- На един приятел е,заех я за няколко часа

Двамата се качиха в колата и потеглиха. Тейонг се оказа изключително добър шофьор и не след дълго двамата се озоваха пред двуетажна къща. Отстрани имаше извита стълба,която водеше към таванска стая на покрива. Дойонг оглеждаше околността през прозореца. До сега не беше идвал в този квартал,но изглеждаше приятен. Двамата излязоха от колата и Тейонг поведе другия към къщата.

- Внимавай хлъзгаво е - предупреди по-големия и изчака Дойонг да тръгне пред него

Двамата се качиха на покрива ,за щастие без инциденти. Тейонг отключи вратата на таванската стая и направи път на Дойонг.

- Тук ли живееш ? - попита чернокосия докато събличаше якето си и оглеждаше

- Да - отвърна Тейонг - надявам се харесваш суши

- Да

- Може да седнеш ,аз след малко идвам - каза Тейонг и се отправи към друга стая

Дойонг седна на един от столовете и зачака Тейонг. Чернокосият се надяваше нещо да се получи. Тейонг изглеждаше като добър човек и наистина му се искаше в един момент да се съберат. Но пък в същото време,не усещаше..нищо. По - големия беше забавен,мил,чаровен,но искрата я нямеше . Дойонг не смяташе ,че би изпитал нещо повече от приятелски чувства към другия,но все пак реши да опита. Тейонг се върна с поднос в ръце. Постави чиния пред Дойонг. Сложи и още няколко,които бяха пълни с различни видове суши. Постави и чифт пръчици и сос.

- Искаш ли нещо за пиене?- попита Тейонг

- Няма нужда - отвърна Дойонг

Не знаеше защо,но изведнъж се почувства неловко. Тейонг остави подноса на страна и седна срещу Дойонг.

- Ти ли го направи ? - попита Дойонг след като опита от единия вид

- Да

- Вкусно е - усмихна се чернокосия, Тейонг отвърна на усмивката

- Радвам се

Ядяха няколко минути в тишина,но Тейонг я наруши. Говореха си за различни неща. Казваха си неща един за друг и се опознаваха. Дойонг осъзна,че Тейонг наистина е добра компания,но сърцето му така и не забърза ритама си. Дори да не си личи,Дойонг наистина вярваше в силата на любовта. Смяташе ,че когато харесваш някого трябва да искаш да си с него,да не можеш да отделиш поглед,да усещаш пеперуди в корема . Но това го нямаше когато е с Тейонг. Дойонг не беше влюбен в другия и след тази вечер се убеди, че няма да могат да бъдат нещо повече от приятели.

Стана доста късно и Тейонг предложи да закара чернокосия. Дойонг прие само защото знаеше, че иначе майка му ще се притесни,ако трябва да се прибира сам по тъмното. А и не беше сигурен къде точно се намира. Тейонг спря пред дома на Дойонг. Чернокосия му благодари за хубавата вечер и понечи да излезе от колата,но другия го спря.

- Чакай ,аз..искаш ли да си ми гадже? - попита Тейонг

Дойонг ясно можеше да види надеждата в очите му. Стана му гадно,трябваше да го отреже,а Тейонг беше доста приятен човек. Дали можеха да си останат приятели?

- Съжалявам Тейонг,но..аз не те харесвам по този начин. Знам,че ще прозвучи тъпо ,но бих искал да си останем приятели. Наистина си много мил и се надявам да си намериш някой,който наистина да те хареса. Това просто не съм аз

- Ясно - Тейонг отбягваше погледа му - няма проблем,може да си останем приятели

- Наистина съжалявам

- Както и да е..лека нощ

- Лека нощ..- отвърна Дойонг и излезе от колата