10

829 80 3
                                    

- Прибрах се!- извика Дойонг докато събуваше обувките си. Само,че отговор не получи.- Ехо?

Чернокосият огледа цялата къща,но нямаше никой. Това беше доста странно тъй като майка му  обикновено си бе в къщи по това време. Звънна ѝ ,но телефона ѝ беше изключен. След второто позвъняване Дойонг се отказа и отиде да си направи нещо за ядене.

Само дето беше края на седмицата,когато обикновенно майка му пазареше,но нея я нямаше така,че хладилника бе празен. Единственото ,което беше останало бяха няколко глави лук. Явно днес нямаше да яде. Червата му изкъркориха,но той игнорира чувството на глад и отиде в стаята си. Написа си домашните,за да може уикенда му да е свободен,разговаря около два часа с Солар,преди да си легне,а от родителите му нямаше и помен.

На другата сутрин се събуди рано,въпреки че си беше легнал късно. Родителите му все още ги нямаше,което притесни Дойонг. Не бяха правили така преди. Винаги му казваха,ако трябваше да отидат някъде за няколко дни. Писа на Солар,но тя не му отговори. Обичаше да си поспива през уикендите и чернокосия знаеше,че скоро няма да получи отговор. Настани се на дивана във всекидневната и пусна телевизора. Половин час по късно стомаха му почна да се бунтува и той нямаше друг избор освен да отиде до магазина. Отиде в стаята си и зарови из шкафовете,но не намери пари. Портфейла му също беше празен,както и джобовете на дънките му. Чернокосият въздъхна и се тръшна на леглото си. Какво да прави сега?Да тренира? И без това бе зле в танците,а не искаше вчерашната репетиция да се повтори. До два часа имаше още доста време. Дали можеше да отиде по рано? Или не допускаха преди това?

Накрая се изправи от леглото и заровичка в гардероба си. Извади удобни за танци дрехи и се преоблече. След пет минути заключваше входната врата,а след още половин час вече бе пред сградата на  "dancing whale entertainment".В кафенето имаше няколко трейнита, които пиеха кафе,разговаряйки. Искаше и той да си вземе,но все още нямаше и пукната стотинка. Насочи се към стълбите и не след дълго се озова в залата. Остави нещата си в единия край ма стаята ,а след това отиде да пусне музиката. Изчака до момента в който трябва да започне и направи движенията правилно. Е поне първите пет секунди,от там нататък обърка всичко. Опита няколко пъти,но всеки път се озоваваше на земята по задник. Все едно беше с два леви крака. След десетото падане,дори не си направи труда да се изправи. Отпусна се назад и се загледа в тавана. Дори на вън температурите да бяха минусови в залата си беше доста топличко. Целия се беше изпотил ,а мокрия му бретон бе залепнал за челото.

- Май имаш нужда от помощ?- чу се плътен мъжки глас,който стресна Дойонг. Той рязко се изправи и погледна към подпрелия се на вратата Джехьон. Този път обаче не носеше костюм,а анцуг и широка тениска,косата му не бе зализана,а оставена да пада свободно пред очите му. Може би трябваше да се подстриже малко.

- Не,добре съм - каза Дойонг. Не искаше да се излага точно пред Джехьон. Още повече,че от него зависеше дали изобщо ще бъде айдол някога. Така,че трябваше да му направи добро впечатление.

- Ставай .- Каза розовокосият и се отласна от вратата тръгвайки към седящия на земята Дойонг. Подаде му ръка и след кратко колебание по малкият я прие и се изправи.- трябва да се отпуснеш,много се стягаш. Просто се остави на музиката да те води. Ето така..

•••

За голяма изненада на Дойонг,Джехьон се оказа много добър учител по танци. След края на тренировката им,вече бе схванал танца перфекто,а де не говорим и за моментите в които по големия го докосваше. Дойонг направо се разтапяше,особенно в момента когато Джехьон застана зад него,за да му покажа как да движи ръцете си. Беше толкова романтично.

- Добре се справи.- каза Джехьон и разроши косата му.

- Благодаря - отвърна Дойонг със зачервени бузи.

- Гладен ли си? Ще те почерпя обяд и без това има два часа до тренировката ти.

- Не няма нужда,не съм гладен.- каза Дойонг ,но стомаха му го предаде и изкъркори. Чернокосия се хвана засрамено за корема и сведе глава.

- Хайде ела.

•••

Когато се прибра ,Дойонг намери бележка от майка си.

" Аз и баща ти ще заминем за седмица. Решихме,че ни трябва малко време насаме. Ще се опитам да говоря с него относно... сексуалността ти и с малко късмет ,когато се върнем ще се държи нормално. Оставила съм ти пари. Ако има нещо ми звънни. И си пиши домашните ,и стаята си почисти. Пълна кочина е! До скоро миличък.

С обич,мама!"


Изключително много съжалявам,че толкова дълго трябваше да чакате глава. Опитах се няколко пъти да я публикувам,но Уатпад не ми даде.

Yes I'm Gay// DojaeWhere stories live. Discover now