Ретроспекция - 6 част

123 15 2
                                    

* Деня на раздялата на Джехьон и Джънгу *

След деня в който статията на целувката между Джехьон и онова момиче излезе,двамата не се бяха виждали. Джънгу му бе казал ,че има нужда от време да помисли и не иска да се виждат до тогава. Джехьон не възрази и така бяха изминали два месеца.

От начало Джънгу често плачеше,чувстваше се самотен и предаден. Обичаше Джехьон адски много и изневярата му го бе съкрушила. Но Лукас беше до него. Странно как някакъв непознат изигра толкова важна роля в този момент. Тичаше при Джънгу всеки път когато той беше готов да заплаче и го рзсейваше,не даваше и една сълза да падне от окото му. "Не го мисли" казваше всеки път и придърпваше другия в обятията си. И така два месеца минаха и Джънгу реши ,че е крайно време да поговори с Джехьон.

- Знам как изглежда - каза Джехьон и се приближи,но Джънгу отстъпи крачка назад - ,но не е така

Двамата стояха един срещу друг в по безлюдна част на близкия парк. Джехьон изглеждаше изтощен и имаше сенки под очите,очевидно не бе спал много през последните седмици. За разлика от него благодарение на Лукас,Джънгу изглеждаше добре и не си личеше ,че бе страдал заради изневярата.

- Тогава как е? - отвърна Джънгу и погледна другия право в очите.

- Тя ме целуна

- Това не променя факта ,че двамата се бяхте вкопчили един в друг,пък и на снимката не изглеждаше всякаш не ти харесва,напротив доста се бе-

- Не - прекъсна го Джехьон - дори не я познавам. Изслушайме моля те...

- Хубаво

- Бяхме в един от хотелите-

- Хотел значи - изсмя се Джънгу с горчивина в гласа

- Не не,с групата,отсядахме в хотели. И в един от тях тъкмо слизах за вечеря ,когато това момиче се блъсна в мен и щеше да падне,затова я хванах и-

- Я целуна ,защото т-

- Изслушайме моля те...та хванах я защото щеше да падне и тя просто ме сграбчи и ме целуна. Изненадах се и така докато се усетя какво се случва ,някой явно ни беше снимал...

- И трябва да ти повярвам?

- Ами ти ?Нима имаш право да ме съдиш? Каква беше тази снимка? Нямаме и тръгна да се натискаш с непознати,но не този не беше непознат нали

- За какво говориш? - намръщи се Джънгу

- Не е непознат нали,мислеше че няма да се сетя. Онзи от клуба,излъга ме като каза че не го познаваше,правил си нещо зад гърба ми през цялото време с този-

- Да така е - Лукас се появи от нищото и застана зад Джънгу - сега той с мен,всичко между вас вече е минало

- Значи е истина - каза Джехьон с болка в гласа

- Не а-

- Да - Лукас прекъсна Джънгу. Беше решен да разкара Джехьон и щеше да го направи на всяка цена

- Обвиняваш мен в изневяра ,а виж какво правиш зад гърба ми

Джънгу не каза нищо... Не знаеше какво се въртеше в главата на Лукас,затова и не знаеше какво да прави.Гледаше ту единия,ту другия,чудейки се как да постъпи.

- Изобщо някаго обичал ли си ме?- попита Джехьон

- Да те обичам?- изсмя се подигравателно Джънгу,решил да се придържа към историята на Лукас. Така щеше да е по-добре - Просто исках да стана идол. Ти сериозно ли си помисли,че те харесвам? Как може да си толкова глупав?

Лукас хвана ръката на Джънгу и двамата тръгнаха,оставяйки Джехьон за гърба си. По бузите на Джехьон потекоха сълзи ,а той нямаше сили да ги възпре. Остави ги да текът докато гледаше как Джънгу се отдалечава и става все по малък и по малък докато накрая не излезе от полезрението му.

Това беше края на връзката им. Любовта им явно не бе достатъчно силна,за да устои на лъжите и ги раздели,оставяйки празнина в сърцата им.

Това вече е официално края на ретроспкциите. Скоро ще кача бонус глава с която ще сложа край на историята и повече няма да пиша по нея.

И да си направя малка реклама:

Наскоро си направих art акаунт ,може да ме последвате и там☺️


Yes I'm Gay// DojaeOnde histórias criam vida. Descubra agora