Yes I'm Gay// Dojae

48

Дойонг взе шепа пуканки и я напъха в устата си. С Джехьон гледаха някакъв стар филм,който беше толкова скучен,че бе на косъм да заспи. Погледна Джехьон ,който гледаше филма с голям интерес. Започна да разглежда чертите на лицето му и за пореден път си потвърди това колко красив беше по-големия.

- Какво ?- попита Джехьон след като усети погледа на Дойонг

- А , нищо - отвърна чернокосия и обърна погледа си към екрана.

Колко дълго се бе взирал в лицето на другия?

- Май филма не ти е интересен - изтъкна Джехьон

- Не,не хубав е,харесва ми - излъга Дойонг. Джехьон го погледна невярващо. - Добре де...не ми е интересен

- Ето не е трудно да ми кажеш ,че не ти харесва - усмихна се Джехьон - все пак те поканих да гледаме филм,който и на двамата ще ни е интересен. Кажи сега какво ти се гледа?

- Не знам -каза Дойонг отбягвайки погледа на другия

- Тог- Джехьон бе прекъснат от внезапното спиране на тока

Дойонг се стрестна и не съзнателно се премести по близо до Джехьон. Потърси телефона си в джобовете на дънките си,но не го намери,явно го бе оставил в якето си. Джехьон взе телефона си от масичката и включи фенерчето си.

- Стой тук,аз ще отида да взема свещи - каза по големия и тръгна към кухнята

-Д-добре

Дойонг качи краката си на дивана и ги притисна към тялото си. Започна да се оглежда. Дори вече да не беше дете,все още го бе страх от тъмното. Джехьон се върна със две свещи и ги постави на масичката пред дивана. Запали ги и седна до Дойонг.

- Изглежда има токов удар - каза Джехьон - Целия квартал няма ток. И не знам кога ще го оправят. Затова ще е по добре да те закарам у вас,а някой друг път да гледаме филм.

- Добре - каза Дойонг с облекчение в гласа. Щеше да се прибере в къщи,където бе светло

Около половин час по късно Джехьон спря пред дома на Дойонг.

- Съжалявам ,че така стана - каза Джехьон

- Няма нищо,не си виновен

- Защо не пробваме пак? Този път ти ще избереш филма

- Добре

Дойонг излезе от колата и се отправи към входната врата. Обърна се ,за да види дали Джехьон е тръгнал,но той все още беше там и го гледаше. Обърна се обратно,но не видя заледения участък пред него. Подхлъзна се и падна напред,замалко удрайки главата си. Джехьон изскочи от колата си и тръгна към Дойонг.

- Какво стана ?

- Подхлъзнах се

- Къде се удари? Много ли боли? Можеш ли да станеш? Трябва ли да те закарам в болница? - Джехьон се паникьоса.

- Успокой се - каза Дойонг - ще се оправя

Чернокосия тръгна да става но бе наранил крака си при падането,затова изохка и залитна леко. Джехьон го хвана и му помогна да се изправи. Бавно стигнаха до дома на Дойонг. Джехьон му помогна да събуе обувките си преди да влезе и да стигне до дивана в хола.

- Къде са родителите ти? - попита Джехьон когато не видя никого

- На гости на техни приятели - отвърна Дойонг и съблече якето си.

Погледна ръцете си,които пареха. Бяха зачервени и разранени. Надигна левия крачол на дънките си и видя че глезена му бе леко подут.

- Ще донеса лед - каза Джехьон и тръгна към кухнята. Взе лед от фризера и го обви в кърпа,върна се и седна на разстояние от Дойонг. Сложи крака му в скута си и сложи леда на подутото място

- Мога да го направя и сам - възпротиви се Дойонг

- Знам,но искам аз да се погрижа. - каза Джехьон и чернокосият реши да не спори с него -знеш ли кога родителите ти ще се приберат?

- Нямам си и на идея - отвърна Дойонг

- Тогава ще остана с теб докато се приберат. Или по добре ще е направо да им се обадиш

- Не,не по добре да не ги притеснявам. Не е нищо сериозно,до утре ще ми мине

- Дойонг това не е шега. Късметлия си ,че се размина само с това,можеше да натъртиш или счупиш нещо. Трябва да си починеш няколко дни. Даже ти забранявам да идваш на тренировки докато не се оправи крака ти

- Няма нужда да го правиш добре съм , наистина

- Естествено ,че има нужда. Ами ако се претовариш и стане по зле? Какво ще правиш тогава?

- Добре ще те послушам..

Хей

Жива съм

Съжалявам за огромното забавяне на главата

Но да съм честна музата ми за тази история отиде отдавна. Не успях да я напиша както я мислех в началото. Но както и да е

Това не значи ,че няма да я завърша. Все пак знам колко е гадно някоя от историите,които четеш да бъде спряна посредата на нищото и никога да не я завършат.

Така ,че ще я завърша дори с много кринджави моменти