Yes I'm Gay// Dojae

6

- И сега какво ще правиш?- попита Солар когато излязоха от компанията

- Не знам

- Вашите ще подпишат ли?

- Едва ли.

- Искаш ли да дойда? Леля е по мила когато съм там. Може да успеем заедно да я убедим.

- По скоро ще ни отреже,само че заради теб ще е поне една идея по мила.

- Ами баща ти?

- Знаеш какви са отношенията ни. Разговора от подписа ще премине към това колко хубави били момичетата в училището ни и как би било хубаво някоя от тях да е приятелката ми.

- Или това,или нищо няма да каже.

- Точно.

- Ще ми се да мога да ти помогна.

- Ще се оправя.

- Сигурен ли си?

- Напълно.

- После ми звънни да ми кажеш как е минало.

- Непременно.

•••

Семейство Ким вечеряха тихо. Всеки гледаше собствената си купичка ,набързо приготвен рамен. Неловкоста ги бе обгърнала,но това не правеше впечатление на никой. Бяха свикнали с това си ежедневие. Нямаше ги онези вечерни разговори,както при повечето семейства. Не се интересуваха от това как е минал деня на другия. И все пак сега Дойонг трябваше да разруши тази неловка тишина.

- Ъм..- е това не беше особенно добро начало.- може ли да ви питам нещо?

- Какво има миличък?- попита майка му. Явно беше в добро настроение.

Ким Бьом Сеок и Ким Джи Ън бяха женени от двадесет години. Бяха обичаща се двойка. Често показваха любовта си един към друг. И един от тези признаци беше Дойонг. Двамата бяха много щастливи когато видяха положителния тест за бременност. Вярно имаха затруднения по време на бременността,но това беше нормално. Още по щастливи бяха обаче когато взеха Дойонг в ръцете си. Чернокосия бе толкова малък и крехък.
Колкото и уморена да беше майка му,колкото и да я болеше,все пак с гордост можеше да заяви,че в момента в който тя пое сина си в ръце,не е била по щастлива.

Дойонг можеше да се похвали с хубаво детство. Баща му както и до ден днешен работеше в една доста успешна компания. Доходите му бяха доста добри и стабилни ,и господин Ким можеше да осигури на семейството си един добър живот. Тримата бяха много близки. Често събота вечер играеха на настолни игри,гледаха филми и най- вече,разговаряха. Всяка вечер майка му приготвяше вечеря и тримата сядаха на масата. Дойонг им разказваше с подробности и голяма усмивка на лице,какво е правил в училище. До тук добре.Но в един момент всичко се преобърна с краката нагоре.

Момента в ,който родителите му разбраха ,че е Гей.

Баща му беше много разочарован. Мислеше ,че е отгледал един здрав син. Точно като него. Рязко се отдръпна от сина си. Беше отвратен. Държеше се ужасно с него. Беше готов дори да го прати на психолог. Опитваше се да обеди него и себе си,че това не е истина,че Дойонг само се заблуждава. Накрая отихна. Не правеше повече скандали,но често намекваше затова колко хубаво би било Дойонг да си има приятелка. Която да обича,да се ожени за нея и да му роди деца. Чернокосия не казваше нищо. Та и как би могъл.

Майка му го прие сравнително добре. Не може да се каже,че бе отвратена. Но все пак не засия от щастие когато директора на училището им стовари новината,че сина им е гей. Преди беше любяща и грижлива майка. Но оттогава започна да се държи дръпнато към Дойонг. Дори да не искаше ,понякога думите сами излизаха от устата и. Но все пак го обичаше. Бе и син в крайна сметка. Каквото и да стане щеше да го обича и да се опита го подкрепи. Госпожа Ким знаеше,че не е добра майка. Съвсем ясно го разбираше. И се опитваше,наистина се опитваше да бъде пак онази грижлива жена,но не винаги се получаваше.

- Ами преди време ви бях казал,че в училището ми ще има прослушване.

- И ?- отвърна незаинтересовано баща му.

- Ами то беше вчера и аз се явих.

- Без да ни попиташ?- каза госпожа Ким с нотка на разочарование в гласа . Знаеше,че Дойонг вече не споделя с тях. Но и се искаше да и каже поне това.

- Мислех,че няма да се справя.Но..

- Но?

- Ами приеха ме.

- И какво толкова? Не е като да си спечелил мач или някое момиче. - отвърна господин Ким.

- Скъпи..

- Приеха ме в музикална компания.

- Това е страхотно миличък.- каза госпожа Ким,а съпруга и извъртя очи.

- Обаче директора на компанията каза,че няма да ме допуснат,ако някой от вас не подпише един документ.

- Не

- Какво не?

- Няма да подписвам нищо,Джи Ън ти също! Няма да допусна сина ми да се занимава с тези педераски работи. Защо не се записа във футболния отбор когато можеше? Момичетата щяха да те преследват! А сега. Виж се. На нищо не приличаш! - баща му се изправи ,удари с юмрук по масата и излезе от кухнята.

- Не му обръщай внимание. Знаеш какъв е понякога. Дай аз ще подпиша.

- Благодаря мамо.

- Поне това мога да направя за теб - каза тя с тъжна усмивка.