14

842 84 2
                                    

Днес беше първия вокален урок на Дойонг , затова и беше толкова притеснен. Макар и да успя да пее на прослушването без да обърка,сценичната му треска си оставаше. Ами ако се изложи пред всички? Не искаше да се изправя пред осъдителните погледи на останалите. Все пак тинейджърите бяха доста страшни понякога.

- Стига си ми треперил тука- каза Солар и цапна чернокосия по врата- няма страшно

- Ами ако объркам нещо?

- Няма,ако не помниш ти направо ги разби на прослушването

- И все пак..

- Ако кажеш още една дума против пеенето ти ще ти обръсна косата- заплаши го блондинката

- Не и косата- каза Дойонг и се хвана за главата отстъпвайки крачка назад

- Тогава млъквай

Следващия момент Джони се появи и отключи вратата на залата. Всички влязоха блъскайки се и се настаниха на столовете.

- Здравейте,как сте?- поздрави Джони,но не получи отговор- предполагам, че това значи че сте добре

Всички го изгледаха тъпо. Той се засмя неловко. Явно трябваше по друг начин да разчупи леда.

- Какво ще кажете да се опознаем преди да започнем с пеенето- отново без отговор- добре...както знаете казвам се Йонг хо,но може да ми викате Джони. На 24 съм и съм роден в Чикаго. Занимавам се с музика от десет годишен. А сега ми кажете нещо за себе си. Кой ще е пръв?

След като отново никой не отговори Джони огледа тинейджърите.

- Ти- каза Джони и посочи Дойонг

- Аз?- попита чернокосия

- Да ти,не се притеснявай,просто се представи с две три думи

- Ъм..казвам се Дойонг и..съм на осемнадесет

Джони видя,че чернокосия се притеснява затова реши да не го мъчи и премина на следващия.

•••

- Хей Дойонг може ли да останеш за минутка?- попита Джони след края на урока им

Дойонг погледна към Солар за подкрепа,а тя само кимна и излезе. Дойонг се приближи към по-големия и заби поглед в обувките си

- Мога ли да попитам защо се притесняваш толкова?

- Просто съм срамежлив

- Дори в момента не ме гледаш в очите,знаеш че е невъзпитано,нали? - изтъкна Джони

- Съжалявам- отвърна Дойонг и най-после се осмели да погледне по високия в очите

- Не ми се сърди,просто искам да помогна. Ако искаш да си кпоп идол трябва да си по самоуверен

- Ще се постарая

- Браво на теб- каза Джони и разроши косата на Дойонг- вече може да тръгваш

- Довиждане- каза Дойонг и тръгна към изхода,но без да иска се блъсна в някой- с-съжалявам

Чернокосия вдигна глава и погледна право в пронизващите очи на Джехьон. Очевидно беше ядосан и нямаше и следа от усмивката му от преди няколко дни. Дойонг не смееше да отдели поглед от очите му,въпреки убийствения поглед който му хвърляше розовокосия. Миг по късно Джехьон го подмина и застана пред Джони. Чернокосия постоя така още няколко секунди преди да се осъзнае и да излезе от стаята

Да знам,най-после се сетих за тази история. Съжалявам за дългото чакане на глава. Ще се постарая ваканцията да ъпдейтна поне още веднъж.

Yes I'm Gay// DojaeWhere stories live. Discover now