Yes I'm Gay// Dojae

27

Джехьон първоначално се стрестна и замръзна,но после се опомни и избута по-малкия ,който го изгледа жално.

- Н-нещо грешно ли направих?- попита Дойонг притеснено

- Не аз съм виновен- отвърна розовокосия отбягвайки погледа на другия- създадох ти грешно впечатление

- Оу..

- Не ме разбирай погрешно Дойонг,ти наистина си прекрасен просто..не съм готов затова,а и си прекалено добър за мен

Дойонг сведе поглед и премигна няколко пъти в опит да сдържи сълзите си. Какъв идиот беше само.

- Може ли...да се престорим ,че това не се е случило и всичко да си е както преди?- попита Джехьон

Дойонг вдиша дълбоко и се насили да се усмихне преди да кимне.

- Да разбира се, нищо не се е случвало...аз ще се прибирам..

- Аз също, благодаря че ме покани Дойонги ,ще се видим след ваканцията

- Да..- измънка Дойонг и се обърна тръгвайки към дома си

- Дойонг!- извика след него Джехьон- шала

Дойонг се обърна и побърза да вземе шала си,усмихна се неловко и отново му обърна гръб. Джехьон изчака Дойонг да изчезне от погледа му, преди да тръгне в посока на дома си. Трябваше да внимава повече. Дойонг не заслужаваше да му разбиват сърцето,затова не трябваше да му позволява да се влюбва в него. Трябваше му някой по-добър,който ще го направи щастлив и ще му даде цялата любов ,която заслужава.

•••

Дойонг седеше на една люлка и от време на време изтриваше по някоя сълза и подсмърчаше. Защо изобщо го целуна? Та той дори не харесваше Джехьон. Вярно,че през този ден се бяха сближили доста,но беше глупаво от негова страна. Джехьон беше наистина привлекателен и мил ,и Дойонг успя да се подаде на чара му. От кога няколко мили думи го караха да се разтопи? Никога не е бил толкова доверчив. Особенно след бившия си,който му изневери цели три пъти. Въобще какъв беше смисъла да плаче в момента,не беше първия път в който някой го отрязва. Какво беше различното сега?

Няколко фоярверки се показаха в далечината и Дойонг разбра,че вече е Коледа. Близките му сигурно се тревожеха защо се бави толкова. Трябваше да побърза и да се прибере преди да ги притесни. Чернокосия се изправи и тръгна в посока на дома си. Дори без да се поглежда в огледало,знаеше че очите му са зачервени и трябваше да измисли как да го прикрие от останалите. Не трябваше да разбират за случката. Дойонг също трябваше да я забрави..

Понеже съм много добричка ,ще спра до тук😂

Малко кратък ъпдейт ама колкото толкова.

Искам само да кажа ,че ще се върна с нови глави следващата седмица,когато ми минат всички класни.