Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 2 - Добре е телефонът ми - работи идеално

ЗДРАВЕЙТЕ,ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА, КОЯТО Е МАЛКО ПО-КЪСА, НООО ТАКОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО. 

ВЪПРЕКИ ТОВА СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ИВАН ОСТАНА ШОКИРАН, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙ!

*Иван-Калоян*

Поради някаква причина къдрокосата барманка все още беше в мислите. Тя и нейният хубав, кръгъл, стегнат задник който изглеждаше точно като една хубава сочна праскова. И това тяло, мамка му! Беше точно моят тип момиче, само че малко по-ниска за моят стандарт, но за височината бях склонен да направя компромис, пък и в това ѝ беше чарът. Но пък и татуировките, пирсингите на носа и пъпа, плочките, циците...краката...уф. Исках я в леглото си, мамка му.

- Къде си се отнесъл? – разтърсих глава щом някой ме удари по тила и се огледах стреснато. Братовчед ми веднага ми се присмя и аз го изгледах лошо преди да го ударя и аз.

- Еее, брате! – с Лев се прегърнахме по мъжки, когато и той дойде с приятелката си.

- Тити къде е?

- Тити си е у нас. Не ми се занимаваше с това лайно. Само пред компютъра седи.

- Ясно. Еми, хайде да ходим към нашите тогава.

...

Мисля, че дълбоко в себе си Лев и Маги съжаляваха, че бяха дошли, защото дъртите както винаги не спираха да се карат и понякога това дори и мен изнервяше, а аз бях свикнал. Денят си замина, поне дневната част от него и както винаги седнахме да вечеряме, а близначките се бяха заели с това да изнудват баба и дядо за пари.

- Мамо, харесах си една пола. – и както винаги Лепосава започна отдалеч.

- Каква пола?

- Миии, къса.

- Колко къса?

- Емииии... - показа ѝ нещо на телефона, а на баба ѝ призля така че можех да си представя за какво ставаше въпрос.

- Лепосава Груйч, абсурд! Никоя моя дъщеря няма да ходи с толкова къса пола!

- Хайде дее, ти едно време все едно не си се обличала така.