Глава 17 - Бих си дал лятото в замяна на зима с теб

1.5K 136 231
                                    




Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ ПАК Е ТУК С НОВА ГЛАВА, КОЯТО ЛЕЕЕКО ПРОВОКИРА ГАДНИ ЧУВСТВА У МЕН ЗАЩОТО СА МИ МНООГО МИЛИЧКИ И СЛАДИЧКИ И МДАА.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ОТКРИВАМ ПЪРВОТО ПОЧТИ РЕВ ПАРТИ.

ЕНИУЕЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙ

*Иван-Калоян*


Обикновено не бях от хората, които се тръшкаха че си тръгват от някъде освен, ако не бях пиян и не се налагаше да спра да пия, но сега...сега като знаех, че това беше последният ни ден заедно ми беше гадно. Целият август щеше да ми бъде зает с изпити, но някак си не исках този юли, нашият юли да свършва. Когато отидох до бара тя дори не ме забеляза, защото бе заета да бърше чаши и аз се ухилих на палавата идея, която прекоси ума ми. Мушнах се при нея зад бара и тя подскочи уплашено щом обвих ръце около тялото ѝ и я целунах по врата.

-      Къде ми бягаш ти, прасковке, ммм? Не съм те виждам днес.

Не преувеличавах. Беше първа смяна днес и ме беше напуснала рано-рано, а аз се събудих гладен за плътски удоволствия с нея сутринта и бях адски разочарован, когато открих че я няма.

-      Ох, бе! Изкара ми акъла! – сладкият ѝ звънлив смях огласи цялото помещение и аз се нахилих още повече.

-      Ти отдавна си го загубила по мен.

-      Мечтай си. – но въпреки това не спираше да се смее и аз не спирах да я държа. Харесваше ми да я държа. И на нея ѝ харесваше и жокер за това ми беше факта, че се отпускаше в прегръдките ми винаги и се усмихваше. За един месец наистина бяхме свикнали един с друг, колкото и странно да беше.

-      Днес нямаш планове, нали?

-      Немм. Защо?

-      Довечера излизаме. Само двамата.

-      Аууу, и на какво се дължи това? – беше истински изненадана.

-      Искам си те само за себе си.

-      И няма да се напиваш?

-      Не.

-      Еха! Какъв ден е днес? Великден ли?

-      Абе, ей! – заплаших я игриво. – Утре си тръгвам и ми се искаше да прекараме време само двамата.

Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)Kde žijí příběhy. Začni objevovat