Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 45 - Трудна съм

ТАЗИ ГЛАВА ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ КАЧЕНА В СРЯДА, НОООО МЕ БЕШЕ НАТЕГНАЛО СТРАШНО БЕЗСЪНИЕ ПОКРАЙ ТЪПИТЕ МАТУРИИ И СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАМ ОЩЕ, НО ДНЕС УСПЯХ ДА ДОВЪРША ГЛАВАТА И НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИ Я ПУСНА, СЪРАТНИЦИ, ХИХИ.

ГЛАВАТА Е ДЪЛГА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ ДЖУДЖИ ЦЯЛ ЧАС СВАЛЯШЕ ФИБИ ОТ КОСАТА СИ И ТРИЕШЕ ГРИМА СИ ДОКАТО НАБИВАШЕ ТОРТА, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Джулия*

Не чувах нищо освен тиктакащия часовник, който обелязваше всяка една секунда. Потропвах нервно с крак и си играех с пирсинга на езика ми – любимият ми нервен тик.

- Още една минута. – Анджелина побърза да ми извести, а аз си поех дъх. Добре, бях правила поне едни тридесет теста за бременност през целия си живот и никога не съм била по-нервна от сега. Какво се случваше, мамка му? Какво му беше различното сега? Може би, факта че тогава се надявах на една чертичка и не допусках други мисли? Докато сега...сега и аз не знаех какво изпитвах. Плачеше ми се, но защо и аз не знаех. Всъщност или щеше да е защото съм преди цикъл, който закъсняваше вече пет дни или защото съм бременна. Друг вариант нямаше. Другото беше киста, но това не исках и да си го помислям.

Чу се звън и аз си поех дълбоко дъх. После изтрих и сълзите под очите си, и най-накрая събрах смелост да отместя капачето и да видя резултата. Чувството беше странно. Обикновено винаги си бях представяла, че като видя двете черти ще се разплача от ужас или ще се разпищя от радост и пак ще се разплача, но сега...сега пк ми идваше да се разплача, но това беше защото просто ми се плачеше. Не ми беше тъжно, но я нямаше и онази бурна радост. По-скоро ми беше объркано. И ако трябва да бъда честна ми беше объркано от близо седмица, сякаш усещах, че нещо не беше наред с тялото. Усещах някаква промяна. Не можех да го опиша точно, но се чувствах различно.

- Какво става? Жено, хайде дее! Друг път си била по-бърза.

Така е, друг път наистина бях много по-бърза и не се усамотявах в банята сама, а винаги бяхме заедно почти, но сега...сега си бях седнала на ръба на ваната и не бях мръднала от там.