Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 40 - Не тръгвам

        

ТААКААА, РЕВ ПАРТИТО ОФИЦИАЛНО Е ОТКРИТО, СЪРАТНИЦИ. 

ТАЗИ ГЛАВА Е ПО-КРАТКА ОТ ТОВА, НА КОЕТО СТЕ СВИКНАЛИ, НОООО ТАКЪВ В ЖИВОТЪТ. 

ВЪПРЕКИ ТОВА СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО...ТАКА КАКТО ОТКРИХМЕ РЕВ ПАРТИТО С ТЪЖНИТЕ ПЕСНИЧКИ. 

ЕНИУЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

     *Иван-Калоян*

Още когато дядо ме извика знаех за какво ще говорим и ми загорча. Загорча ми като всеки път щом се сетя за тази нощ, а тя не излизаше от съзнанието ми вече седем месеца откакто бях научил. Правех се, че няма нищо през всичко това време и само аз си знам колко трудно ми беше да го правя през всички тези месеци. Не исках да излизам аз жертвата или нещо подобно, защото далеч не бях такава. Бях всичко друго, но не и жертвата, но пък бях един невероятен нещастник, страхливец най-вече. Нещастен страхливец.

- Каза ли ѝ?

Щом беше тук с мен и ме целуваше дали ѝ бях казал, а? Имах два избора: или да го излъжа и да ми се разкара от главата или да му кажа истината, а аз...аз него не можех да излъжа.

- Не. – смотолевих и кафявите иначе меки очи сега се взряха в мен и ги намръщи.

- Как така още не си ѝ казал?

- Не мога да ѝ кажа! Това ще я съсипе и ти много добре знаеш това! – не съумях да обера тона си

- По-добре отколкото да продължаваш да я лъжеш!

- Как се очаква да ѝ кажа, че аз разбих всичките ѝ мечти, а? – погледнах го в очите. - Как се очаква да погледна жената, която обичам в очите и да ѝ заявя, че аз бях причината тя да не бъде на олимпиадата? Не мога. Опитвах се, исках, но не мога. Не си мисли, че ми харесва да я лъжа!

Нещо изтропа по пода, звучеше като счупено стъкло и аз отместих поглед от дядо само за да видя как най-големият ми кошмар се сбъдна.

- Как-во? – гласът ѝ потрепери, а светлите кафяви очи бяха насълзени. Мамка му!

- Прасковке...- промърморих. Тя просто поклати глава, гледайки ме с ненавист и се обърна, хуквайки след нея за да я догоня.