ЗДРАВЕЙТЕ,ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, КАКА ВИ ИМА НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДЖУДЖИ МОЖЕ ДА БЯГА, НО ЩЕ Е НАПРАЗНО, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОООЙЙЙ
*Джулия*
Съжалявах за това, че бях дошла да работя тук все повече и повече и просто нямах търпение този глупак и цялата им компания да се разкара от курорта, защото едвам ги издържах. Наистина. Особено пък него. Беше ми наистина трудно да го търпя и поради някаква причина тази лепка не ме оставяше намира вече два дни. Мъчителни два дни. Нямах търпение просто или да се разкарат или летният сезон да свърши и да си се прибера обратно в София. Вярно, печелех добри пари тук особено както и сега нямахме тренировки до септември и съответно бях без работа. А, само като се замисля че някога се готвех да представям България на Олимпийските игри и бях и в националният отбор по художествена гимнастика, едно от „Златните момичета", а сега работех лятото като барманка в бийч бар. Не е за вярване как само се извърташе живота и една контузия слагаше край на всичките ти мечти.
Излязох от хотелската си стая и заключих, пъхайки ключа си в чантата и се запътих към асансьора. Натисках бутона, за да го извикам, а на него не му отне много време за да пристигне от петият етаж. Потропвах си с крак докато го чаках, тактувайки си на музиката в ушите и когато дойде се качих вътре и натиснах копчето за партера. Излязох от хотела и нахлупих слънчевите си очила и дори и слушалките ми не можеха да изолират бесният рев на мотор, който се чуваше наблизо. Заозъртах се и изобщо не бях изненадана, когато видях онзи глупак.
- Джуджана? – и той ме видя и аз трябваше набързо да се направя, че не съм го видяла. Продължих по пътя си, забързвайки крачка, но моторът ме настигаше.
- Спри дее.
- Пак ли ти? И тук ли ме намери? – спрях музиката си, но слушалките бяха все още в ушите ми
- Съдба е това, прасковке. – не го поглеждах, но можех да чуя мазната му усмивка. Продължах да вървя, а той продължаваше да кара до мен.
- Вече съм прасковка, така ли? Нали снощи бях гномче, лелка, злобен пинчер..
- Имам много имена за теб.
VOUS LISEZ
Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)
Roman d'amourСвикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почи...
