Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Край

Е, СЪРАТНИЦИ, И ТОВА ВРЕМЕ ДОЙДЕ. ОБИКНОВЕНО КАЧВАМ КРАЯ И ЕПИЛОГА ЗАЕДНО, НОО ТОЗИ ПЪТ САМО ЕДНОО Е ГОТОВО И ЛЕКИ МИ ДАДОХА ЗОР.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ПАК ИМАШЕ ИЗЦЕПКИ ОТ СТРАНА ЛЕВ, ХД.

ЕНИУЕЙЙ ЛОВВВ Ю

ЕНДЖОЙЙЙ

*Джулия*

Бременността беше страшно нещо. Например сега можех да бъда обсебваща и да искам почти невъзможни неща и да имам оправдание за това. Като например когато исках череши януари месец и Коки ми намери. Бяха замразени, но бяха череши и ставаха за ядене. Особено както си умирах за студена храна. Стигнах до такъв момент, в който ядях натрошен лед, понякога чист, понякога под формата на слъши, зависи в какво настроение бях и добре, че нямах сливици. Другото нещо от което бях обсебена беше сладоледа. Ядях промишлени количества. А, когато пък исках да разнообразя малко ядях паниран сладолед. И пилешки хапки. Заедно. В комбинация от сладко от ягодини. Нямаше по-вкусно нещо. Единственото по-вкусно беше дюнерът. И най-странното беше, че не наддавах. Бях вече в седмия месец и изглеждах едва-едва бременна, най-много в третия. Поне беше сравнително лека. Имах известно гадене в първия триместър и все още бягах от рибата като дявол от тамян. Или морски дарове...а, до известно време ядях в промишлени количества, но малката Груйч бе решила, че не обича риба и всичко, което живее в морето. Дано поне морето обичаше, защото това вече не знаех как щях да преживея. Не можех да си представя лято, в което да не отида на море или да не влизам във водата. Просто нямаше как да стане. Можеше и видя зор докато го направя, но щях да направя всичко възможно това дете да не може без море като мен. В крайна сметка трябваше да се знае на кого е дъщеря. И като заговорих за дъщери още си спомнях физиономията на Коки, когато разбра че ще имаме момиченце. Беше безценна. И ми стоеше на заключен екран. Едва ли някой бе виждал такъв чист ужас и радост по едно и също време. Поне имаше още два месеца, за да се подготви психически. Представях всичко много хумористично и се държах сякаш нищо не се случва, но истината беше, че дълбоко в себе си ме беше страх. Нямах си и на идея как щях да се справя с отглеждането на това дете, но щях да дам всичко от себе си. Бях се запасила с книги, гледах образователни клипове и макар и с риск да стана цел на подигравки дори си записвах всичко в тетрадка. Боже, добре, че това дете имаше баби за чудо и приказ и поне ако от мен не станеше нищо, те щяха да поемат щафетата.